Личен блог

Лични гледни точки и блог статии за нещата извън изкуството. Размисли по разни въпроси. Ирония. Хумор. Есе-та.

Дневник на Карантинеца 4 – Възходът на НОЩното шоу

Дневник на Карантинеца - Възходът на НОЩното шоу

Улисана да водя борба за оцеляване на първа линия на Новата зора на Новото време след Голямата карантина, съвсем забравих за борбата си от втора линия за Нобелова награда за литература в категория за Кризисно литературно творчество.

* В крайна сметка, лирическият герой е напълно развит спрямо най-великото си произведение, достатъчно авторитарен спрямо авторитарния си Апартамент и съвсем недоловимо егоцентричен спрямо авторитарната си Пандемия. Естествено, той се възприема като бащински загрижен за опазването на авторитарната си Държава и не спира да въвежда навременни и адекватни мерки за опазване на народонаселението, най-често засягащи вземания от касичката на детето в полза на овладяването на посевместния недостиг на пердета и на световния дефицит от пликчета за малки боклучета.

Затова, на основание Ден 220 от Кодекса за кризисно литературно творчество „Дневник на Карантинеца 4 – Възходът на НОЩното шоу“ е вече онлайн, като НОЩното шоу ще се води през деня, защото какво НОЩно шоу би било, ако се води вечерта!

Дневник на Карантинеца 3 – Новата зора на Новото време след Голямата карантина

Дневник на Карантинеца - Новата зора на Новото време след Голямата карантина

Лирическият герой толкова много се е бъзикал с фразата „Новата зора на Новия свят след Голямата карантина“, че това е наложило трета безусловна капитулация пред Музата в полза на продължение на най-великото му произведение.

На база преживяванията си в очакване на Платото и в епицентъра на Пика, вече е документирал как се нахлузва еко-био-безглутенова маска на принципа тука-има-тука-нема и е подменил извънредните си ежедневни брифинги в авторитарния си Хоум-офис с прилежно летописване на обстановката в Новата зора на Новия свят след Голямата карантина.

Освен това, номинацията за Нобелова награда за кризисно литературно творчество, го накара да търси нови висоти. Затова, когато го номинираха за Пулицър в категория „Кризисно окачане на награди над камината“, стартира извънредно покоряване на върха към следващата си епидемиологична награда. Това се случва чрез обичайния му експоненциално нарастващ възход на отразяване на санитарни новини в реално време.

!внимание !високи дози ирония

Дневник на Карантинеца 2 – в епицентъра на Пика

Дневник на Карантинеца - в епицентъра на Пика

Лирическият герой е приключил с трепетното очакване на Платото и в момента се намира в епицентъра на Пика. Вярно, лишен е от американски камиони, най-вече защото пликчетата за малки боклучета се превърнаха в дефицитна стока, но е успял да прочете „451 по Фаренхайт“ и сега усеща извънредните ежедневни брифинги на НОЩното шоу като част от Семейството си.

Карантинецът е все така в условия на безусловна капитулация пред Музата си, каквато е обявил още в първа част на Дневника и продължава да хиперболизира информацията от всекидневието в иронични истории, плейтнати в тънък намек за (черен) хумор и обилно поляти с нагарчащ дресинг…

!внимание !високи дози ирония

Дневник на Карантинеца 1 – в очакване на Платото

Дневник на Карантинеца - в очакване на Платото

Лирическия герой е обявил безусловна капитулация пред Музата си и хиперболизира информацията от всекидневието в иронични истории, плейтнати в тънък намек за (черен) хумор и обилно поляти с нагарчащ дресинг…

Карантинецът отброява дните от официалната изолация; дните откакто си е вкъщи заради некоронованите вирусчета на негово величество Сополът, които са с около 40 повече от официалните; както и други дни значими за неговото домашно съществувание…

!внимание !високи дози ирония

Страстна седмица 2020

!внимание !високи дози ирония

След като обявих безусловна капитулация пред Музата си по отношение на създаването на художествени импресии по актуални теми, този път представям „Страстна седмица 2020“.
Хумористично-иронично четиво в търсене на границите между ритуал, вяра и суеверие у съвременния човек, с дълбоко уважение към личната вяра на отделния.

Бялото платно

Бялото платно

„Бялото платно е нов паралелен свят за (само)осъществяване спрямо всички останали (не)завършени и (не)започнати светове, които обитавам всячески.“

Комерсиална ли е Коледа или ние мислим комерсиално?

Много хора обвиняват търговците, съвременността, дори новото поколение, че Коледа се превърна от семеен празник в комерсиален ден за продажби.

А дали наистина е така? Може ли някой да ни отнеме духовността и да я превърне в шопинг мания? Или да пречупи коледния дух на обич и благодарност и да го превърне в безмозъчен потребител гонещ намаленията?