Дневник на Карантинеца 5 – Ваксината се появява през Холоцена

Дневник на Карантинеца 5 - Ваксината се появява през Холоцена

11.12.2020

Начи, писна ми само аз да не разработвам ваксини в авторитарната ми Пандемия и се заех веднагически да изпуша една ръчно свита цигарка по въпроса.

Нахлузих еко-био-безглутеновата си маска на балкона, защото, ако съседът отсреща кихне, а вятърът е Северозападен, е напълно възможно да прихвана някой вирус ей така, от въздуха.

След като си изпуших цигарката, установих, че само съм си пушила, без да съм измислила нищо, затова свих втора и се заех да изготвя план за масово ваксиниране. От чипиране засега няма нужда, защото чипирах всички още с 4жито, а науката не е дала отговор на въпроса дали чипът от ваксината е съвместим с планираните ми масови 5ти и 6ти ъпдейти.

След като изготвих план за ГОТОВНОСТ при пандемия, се успокоих – сега, ако някой ден ни тресне някоя пандемия, няма да се налага да се лутам с месеци напред-назад, камо ли на принципа тука-има-тука-нема.

В този миг внезапно се сепнах!!!

За първи път от Пролетта насам се усъмних, че има нещо гнило в плановете на правителството – те коварно промениха името от НОЩ на НВЩ, точно когато създадох четвърта част на дневника си за НОЩното шоу, а НВЩното шоу просто не е благозвучно.

Това наложи спешна реорганизация на петата ми ваксинационна част в 5 стъпки:

1.
Първо създадох ваксина по стара изпитана през поколенията технология, която е изключително витаминозна и помага пряко за усилване на имунната система. За съжаление, тя може да се съхранява само в хладилник, естествено обърнат на принципа тука-горе-таме-долу, което я прави крайно неподходяща за младите, които вече разкриха коварния ми план да подменя ДНК-то им с РНК от зеле превозвано в линейка. Ваксината е розова, течна, достатъчно претакана и подходяща за първата рискова група, демек Аз, защото като главен лидер, Аз съм с приоритет. Все пак, може да съм авторитарна, но поне съм напълно честна с народонаселението си. А и само аз притежавам ресурсите да владея хладилника.

2.
После създадох ваксина с руски привкус, но побългарена, за да се приеме безпроблемно в името на Общото благо. Все пак, във всички филми за спасяване на света се дава важна, макар и второстепенна роля на братушките. Затова вкарах малко ферментирали джанки в специалната формула на C2H5OH или казано понародному: Цапни-2,Ха-още-5,Ооо-Хааааа. Тази ваксина е изключително подходяща за втората рискова група – Армията, която изпълнява задължението си да ме пази лично още от времето, когато Обстановката беше Положение. Намерих вкъщи един редник от запаса и му наредих редовно да се ваксинира с побългарената ми руска ваксина, защото Армията така или иначе следва заповеди и не й се полага да мисли за свободен избор, камо ли за ваксини.

3.
На трето място създадох ваксина, която да опази образователната система. Естествено, тя не е посветена на ония ми ти даскали, които така и така още утре ще се влеят в пенсионната система, която, както всички знаем, усилено пазим от допълнителни разходи. Затова ваксината е посветена на младите и най-вече на Грета, която пак се появи, за да ни каже че й писна от креативно счетоводство. Затова се възползвах от внезапно изникналите гъби-еднодневки в саксиите на изолационния ми боб и ре-осчетоводих ресурсите за третата ваксина като започнах да купувам пръст за посевите си само с английски етикети. Гъбите-еднодневки са с достатъчно неизяснен произход, за да няма критики към тях, а в същото време – достатъчно био, за да се харесат на младите фракции от вегани, природозащитници, оня отляво, Гошо вратарчето и ония тримата.

4.
На четвърто място, понеже не разполагам с норки, реших да ваксинирам всички паяци на територията на Апарамента и тук-таме някоя миризливка. Те са твърде устойчиви на всички познати на науката ваксини, затова за тях съм предвидила китайски тебешири – да си рисуват тихичко в ъгъла и да не ме карат да си разтягам ошипения по рептилския гръбнак към паяжини по тавана.

5.
На пето място са всички останали, но за тях съм спокойна, защото те се ваксинират още от люлката с побългарения вариант на ваксината ми с руски привкус. Даже, повечето замезват с кисели краставички, което ги прави твърде неподатливи за Малкия ми Мек Чип.

666.
Ще попитате къде са лекарите…
Ще попитате ли, всъщност?
Ама пляскайте им, БЕ!

20.12.2020

Начи, писна ми само аз да не участвам в масовата надпревара по годишни равносметки в авторитарното ми Навечерие на празниците и се заех да обнародвам безапелационното си мнение, възползвайки се от факта, че всички са с маски и няма да се осмелят да ми отговорят.

Захвърлих еко-био-безглутеновата си маска за пране, защото сме в локдаун и макар това да не е точно локдаун, а да е един по-такъв локдаун, все пак се предполага, че съм се окопала порядъчно в дома си, без право на никакво излизане, дори само до Джъмбо, т.е. маска няма да ми трябва. След това седнах пред авторитарната си Клавиатура-с-неработещия-интервал и затраках въодушевено.

Първо равносметнах дали наистина сме заспали в един свят, а сме се събудили в друг. Не. Светът си е все същия с всичките си опасности, овластени манипулатори и вируси, а новите ни познания за взаимодействието между тях се оказаха наваксване на пропуски от 9-ти клас, които обаче на по-късна възраст са трудни за осмисляне.

След това равносметнах дали желанието ни да разграничим новото от старото Нормално нараства експоненциално. Да, въпреки че няма смисъл. Всъщност, Нормалното е именно вечната промяна и който не е успял да го осъзнае, най-вероятно никога не е живял истински.

Равносметнах и дали желанието да запазим психичното си здраве, започна да се разпространява дифузно. Да, но за съжаление, разпространението му беше чрез твърде черно-бяла реторика с елементи на назидание, което натоварва с още повече стрес и напрежение. А всъщност, истинската грижа за психичното равновесие включва в себе си тренирането на способности като дисциплина, издръжливост и мобилизация и е важно тези способности да се тренират непрекъснато, превантивно и методично в спокойните моменти на живота, за да са достатъчно силни да устоят при криза.

Точно в този момент се изнервих твърде много от Клавиатурата-с-неработещия-интервал и финализирах авторитарната си Равносметка. Записах си 1:0 за мен, защото запазих общото си балансирано усещане за Живота, Вселената и Всичко останало – въпреки всички спадове, пикове, кризи, повали и успехи, които преживях(ме) тази година, за първи път от 800 години насам, Юпитер и Сатурн ще се слеят в една ярка звезда, а аз притежавам способността да я видя, независимо дали небето е чисто или облачно. И това не значи нищо. И това значи всичко.

Това има значение, ако му отдадем такова. Което важи и за Значението на Живота, Вселената и Всичко останало.

Накрая метнах текста си във водовъртежа от задълбочени равносметки във ФБ и докато очаквах лайковете да ме залеят до непоносимост, погледнах небрежно през прозореца. Там, всред сивотата на градската мъгла, съзрях изсъхналите клони на дърветата, мрачно надвиснали над опустелите улици и почувствах лека носталгия към по-зелената част от годината. Ярка свежест в зимния пейзаж хвърли зеленината на изолационния ми боб, който е завзел една трета от прозореца ми и е започнал да цъфти в нехарактерния за това декемврийски геоложки период. Това ми напомни, че всичкото е преходно, че Животът продължава отвъд живота и че стойността на индивида се измерва единствено чрез това как и дали е остойностил Аз-а си като Личност.

Което ме подсети, че боб появил се през холоцена, не може да бъде унищожен през холоцена, ако в края на своето съществуване успее да остави бобчета за поне една семейна чорба и разсад за разкриване на поне още едно изолационно еко-био-земеделско-перде.

27.12.2020

Начи, писна ми само аз да не се ваксинирам в авторитарната ми Пандемия и пламенно заразтривах ръце в очакване на полагаемата ми доза. В този миг с нарастващ ужас установих, че въобще и изобщо не съм част от никоя връзкарска… ъъъ… рискова група и се наложи да взема нещата в свои ръце.

Замених еко-био-безглутеновата си маска с фьешън-мьешън шапка от фолио, защото възстановиха полетите от Англия, а там вече са пуснали новия щам и тръгнах за кренвирши под въодушевените аплодисменти на населението на Апаратмента, на които вече им писна да ги тъпча със сърми, сарми, чушки, боб, руска салата, постна питка, ошав и някакви съмнителни неща изостанали в хладилника.

Нахлух в най-близкия квартален магазин, напсувах чичкото с молива зад ухото, защото ме нарече „О`Пепи“ вместо „О`Карантинецо Мой“, но се зарадвах, че ме пуснаха в скоростния коридор за възрастни, който се оказа съвсем празен, защото всички бяха заети да нагъват остатъците от Прасенцето с лимончето, спореха дали в Светата троица има място за Митра и още не се бяха усетили, че могат да си закупят кренвирши директно от кварталната бакалийка. Натоварих се с огромни количества, защото какъв истински българин бих била, ако не се презапася с най-изконното. Освен това се наложи изземването на огромни количества сладолед, защото аз хладилната си чанта я ползвам само да си пренасям бирочките на плажа. Всичко това се оказа невероятен товар за отрудените ми мишници и тогава разбрах, че всъщност кренвиршите въобще не са леки, когато са с чип.

На път за вкъщи се озовах лице в лице с Вечността, когато осъзнах, че неспирният дъжд е твърде нехарактерен за декемврийският геоложки период в авторитарното ми Глобално затопляне, а пред мен се яви непозната за мен конфигурация от 5 звезди, каквато не бях виждала от поне 800 години. Естествено, махнах с ръка, защото това няма да ми донесе нищо материално и понечих да продължа по пътя си. Но тогава се сепнах! Имаше нещо съмнително в местоположението на тези звезди – бяха застанали точно над спринцовката на Витоша.

Защо изобщо имаме толкова огромна спринцовка на върха на планината?

Останах вслушана в древните звуци на дъжда и неспирното шуртене, бълбукане и клокочене на стичащата се по спуканите олуци вода, изпитвайки неутолима носталгия по всечовешката цялост и непреодолимо желание открия смисъла на Битието. Единственото успокояващо усещане беше, че все още не изпитвах неистово желание да си регистрирам Уиндоуса, но пък усещах някакъв прастар зов в амигдалата да замерям пингвини-аутисти с огризки от ябълки.

И тогава разбрах: Най-страшна е загубата й. По-страшна от чипирането. Загубата на Паметта!

Решително реших да превъзмогна чувството за невъзвратимост чрез кризисно спасяване на човешкото познание като облепя авторитарната си Баня с изрезки от снимки на динозаври, зомбита, чипове и ваксини. Забързах припряно към вкъщи, за да запазя за поколенията онова, което помня за всички известни нам последствия от 5жито.

И тогава осъзнах: Ваксината се появява през Холоцена!

Забързах още по-припряно с немощни ситни крачици, защото непосилният товар от съвсем не-леки кренвирши все още ми тежеше, а сладоледът беше започнал да се разтапя и да прави малки хлъзгави локвички пред краката ми.

А улиците бяха твърде пусти. По-пусти от всякога. Плашещо празни!

Нямах представа дали това беше началото на Зомби апокалипсис, но искрено се тревожех дали Техният апокалипсис щеше да е достатъчно авторитарен за Мен.

Заситних се още по-нетърпеливо към вкъщи!

Единствено можех да се надявам, че ваксината няма да изчезне през холоцена, защото предопределението й е да ни спасява от смъртта и да Ги овластява.

Но това е успокояващо. Че те обичат мозъците ни. Зомбитата. Само те могат качествено да усвоят в себе си носителя на Паметта ни и да го запазят за Вечността


следва продължение…



* бел. авт.: Читателю, благодаря, че стигна до края. Надявам се да съм внесла малко позитивизъм на фона на общия шум от негативни новини, мемета и постапокалиптични прогнози. Ако си пропуснал предишните части на Дневника, можеш да ги почетеш тук: „Дневник на Карантинеца 1 – в очакване на Платото„, „Дневник на Карантинеца 2 – в епицентъра на Пика“, „Дневник на Карантинеца 3 – Новата зора на Новото време след Голямата карантина„ и „Дневник на Карантинеца 4 – Възходът на НОЩното шоу„.

Чуй и интервюто ми за БНР Радио Шумен, където няма да разбереш „какво е искал да каже авторът“, но може да научиш как започна всичко, защо реших да го споделя и какво общо имат художника и дизайнера с писането.