Дневник на Карантинеца 3 – Новата зора на Новото време след Голямата карантина

Дневник на Карантинеца - Новата зора на Новото време след Голямата карантина

Лирическият герой толкова много се е бъзикал с фразата „Новата зора на Новия свят след Голямата карантина“, че това е наложило трета безусловна капитулация пред Музата в полза на продължение на най-великото му произведение.

На база преживяванията си в очакване на Платото и в епицентъра на Пика, вече е документирал как се нахлузва еко-био-безглутенова маска на принципа тука-има-тука-нема и е подменил извънредните си ежедневни брифинги в авторитарния си Хоум-офис с прилежно летописване на обстановката в Новата зора на Новия свят след Голямата карантина.

Освен това, номинацията за Нобелова награда за кризисно литературно творчество, го накара да търси нови висоти. Затова, когато го номинираха за Пулицър в категория „Кризисно окачане на награди над камината“, стартира извънредно покоряване на върха към следващата си епидемиологична награда. Това се случва чрез обичайния му експоненциално нарастващ възход на отразяване на санитарни новини в реално време.

!внимание !високи дози ирония


14.05.2020

От днес вече не е нужно да си мием ръцете!

Добро утро,
следва първата ми емисия санитарни новини с кратък обзор на обстановката в първия ден от Новата зора на Новия свят след Голямата карантина:

Твърде многото маскирани хора в световен мащаб накараха Slipknot да отменят всичките си турнета, защото така рискуват да се изгубят в тълпата, вместо да са център на вниманието.

Това доведе до спад в интереса към футболните клубове, защото основният повод да се събира публика по стадионите им, бяха концертите на западни групи. За да бъдат спасени, кризисно се въведоха джибри в акциите им, защото по стара българска традиция, датираща от 1994-та година, в по-горещата част от лятото има някаква вероятност Господ да бъде българин.

За да не остане по-назад, другият сектор с най-много джибри в акцизите си, отново сигнализира медиите за помощ. Те, от своя страна, осъществиха кризисен натиск върху здравните власти, които великодушно позволиха отпадането на всички конфликтни възглавници.

За да бъде в крак с времето, Бетонираната плажна ивица организира санитарно изливане на варненската канализация в морето. Това накара ЕК да преосмисли позицията си и да зарадва целокупното българско човечество с препоръка да може да летува в южните съседки.

В крайна сметка, след като започнаха да падат маски и задръжки, спадът в ДДС-то накара гражданското общество да си се върне към хейта на обичайните неща и да забрави за необходимостта от сапуните.

Което ме кара отново да ви припомня най-важната новина на деня:

От днес вече не е нужно да си мием ръцете!


15.05.2020

[Извънредно интервю]
* с Кори Тейлър

След като Обстановката ме принуди да се боря за Пулицър, няма как да пропусна най-важния жанр в журналистиката, а именно – блиц-криейтив интервютата с известни личности, състоящи се от един единствен, но най-важен въпрос, а именно – КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ?

Тъй като политиците са заети с преразпределяне на Новия световен ред, не се намери кой да ми плати за интервю. Затова се наложи да захвърля финансовите си безпристрастия и да започна с личния си фаворит за тази година – батко ви Кори.

Намирам го скрит в постапокалиптичното му убежище да пише прессъобщение за разпускането на Stone Sour, защото оттук нататък се налага всички да са постоянно с маски. Приближавам се наперено и набутвам микрофона в лицето му:

– Господин Кори, КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ?

– I push my finger into my EYES…

And the Crown will kill us all…
Throw ourselves against the masks!

You’re looking at an Absolute zero…
There is the medic and he will be your hero!

Oh, I’m not afraid…

I can bleed if I want to!


18.05.2020

След като опаткахме меметата и докато стоим тръпнещи в очакване да ни чипират, ФБ реши да отклони вниманието ни от важните неща, създавайки ни аватари, за да могат да чипират по-лесно и виртуалните ни Аз-ове.

Тъй като Марки ми е сърдит, откакто оспорих новия му дизайн, отново съм лишена от привилегията да тествам новостите преди целокупното ФБ човечество. Затова пък, реших да го изненадам и да го конкурирам в иновациите му.

Представям ви новия си аватар, чийто свеж позитивизъм направо струи на талази през екрана.

avatar fineluart


21.05.2020

Аз, Любомира от гр. София, излизам със статус-декларация, чрез който ясно ЗАБРАНЯВАМ на Женевската конвенция от 1949 г. да ме облъчва чрез линкове за Женевската конвенция, при търсене в Гугъл на „Женевска конвенция“.

Забранявам също чрез Истанбулската конвенция да бъдат привнасяни арабски цифри в българското образование.

Отказвам да бъда чипирана, защото вече сложих чип на кучето си и мога лесно да бъда проследена чрез него при нужда, най-често при най-голямата си нужда, а именно – да сляза пред блока с Ганьо да гаврътнем по ракийка по без маски.

С този статус, на основание Метричната система, ЗАБРАНЯВАМ на лицата Босман и Хенри Три да променят футболните правила в условия на CVD-19, защото моите ВЯРВАНИЯ и УБЕЖДЕНИЯ забраняват изцяло да се пречи на българите точно в разгара на лятото, когато има най-голям шанс Господ да стане българин.

Тъй като в друга своя домейн-декларация съм заявила доброволното си digital-first-илизиране, не върви да забранявам да бъда дигитализирана чрез масиви от информация, които да се трупат в мен, освен ако въпросната домейн-декларация не е причинена от насилственото ми дигитализиране. Тогава, все пак, ЗАБРАНЯВАМ.

Съгласно Правилото за 3-те секунди в битието ДЕКЛАРИРАМ, че щом сте стигнали дотук, явно сте изгубили безвъзвратно много повече от 5 секунди от живота си, така че ви съветвам да продължите да четете, барем стане нещо интересно накрая.

Не на последно място, ЗАБРАНЯВАМ на Ланголиерите на Стивън Кинг да изяждат тази статус-декларация, когато ядат миналото, защото държа тя да важи както до края на времето, така и със задна дата, така и във всички паралелни вселени, независимо от паралелните статус-декларации, които паралелните ми Аз-ове са публикували.

Относно новия 5-ти ъпдейт на софтуера, чрез който бяхме облъчени и активирани още чрез 4G сигнала, имам само един въпрос:

CENA?


21.05.2020

След като Фейсбук отвори пред нас възможността да се събираме онлайн за лични срещи в private стаички за малки групи от по 500 човека… се оказа, че възможността да пренесем виртуалното си Аз в Новата зора на Новия свят след Голямата карантина нараства съвсем, съвсем експоненциално.


01.07.2020

Начи, писна ми от тая слободия в авторитарния ми Апартамент и си построих Подпорна стена.

Разположена е в Източния край на хола, точно на първа линия до кактуса. Вътре назначих свои собствени калинки, които слушат само мен.

За да опазя сигурността им, съм организирала КПП на всеки от изходите. Основният контингент от народонаселението се съгласи да замени свободата си за сигурността, която им осигурявам еднолично, в качеството си на Инструмент на обединението на четирите домашни власти.

Всички растения позволяващи си да имат различно от моето мнение, като злополучното мушкато, се отстраняват своевременно, а всички идващи от далечни полета диви цветя биват допускани в подпорната стена единствено след необходимия карантинен период на балкона. Все пак, не искаме да заразят настоящата флора и фауна с форма на живот, различна от листни въшки.

Самите листни въшки се съгласиха да обитават здравеца, който не беше подложен на карантинен период, защото неговата зараза ми носи лична изгода.

След неуспешния й опит за бягство зад граница, на младежта спря да й пука за вихрещата се наоколо борба за власт и право на живот. Старшата младеж се излюпи на спокойствие, опозна територията, намери мястото за хранене и няма нищо против целия й живот да се извършва под видео наблюдение. Младшата младеж, като цяло, е по-ориентирана към източника на храна. Даже, започвам да подозирам, че нарочно позират за фотосесии с надеждата да станат топ инфлуенцари.

Очакванията ми да измрат много обитатели на домашната екосистема не се сбъднаха и сега всичко в авторитарния ми Апартамент е наред.
Остава само да си купя каскет.


24.07.2020

Начи, писна ми да ям пасти в авторитарния си Апартамент и излязох навън да отстоявам правото си да поствам във Фейсбук.

Нарамих едно българско знаме, метнах на гръб един мощен балкански тъпан, сложих си еко-био-безглутеновата маска на принципа тука-има-тука-нема, защото нямам представа какъв е последния тренд, и тръгнах по булевардите съвсем-съвсем внимателно, за да не счупя Държавата.

Отидох при 20-те човека на площада и ги попитах „КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ????2?“, защото в суматохата така и не разбрах кой син, кой червен и кой посинен.

Заобиколих внимателно джентълмените със странен поглед, блъснах се в една-две подпорни стени, треснах си кутрето на крака в едно нощно шкафче, подхлъзнах се на някаква анимационна морска гъба, задавих се със слайс кето-хляб, провикнах се мощно „Кой ще ни даде париии!!!1!“, отбелязах факта, че полицаите също си носят каските на принципа тука-има-тука-нема и, в крайна сметка, стигнах до младите хора.

А те, младите хора от Днешната младеж, те са просто възхитителни!

Не носят каскети, ходят на плаж, спят до книги, не се задоволяват с по-малкото зло. Не са уморени. И имат позиции.
И ги отстояват.
Непримирими са.
И протестират културно.
По европейски.

И това е прекрасно!


09.09.2020

Начи, след като счупих интернета при търсене на „css !mostimportant“, реших да пробвам дали ще счупя държавата, ако напиша „конституция“ в пост за Фейсбук.

От страх да не счупя нещо наистина сериозно, реших засега да не се занимавам с новата версия на УърдПрес, но пък не пропуснах да се счупя от смях с оня пост за Джокович и балканския нрав.

Запазих завидно спокойствие, когато изпочупиха протестиращите с боксове, но след като си счупих простата подпорна… ъъъ… будка, защото Орлов мост ми попречи да си събера реколтата от листни въшки за калинките, вече взе да ми писва от тая анархия в авторитарната ми Държава и реших, че 45+30 години стигат!

Време е за промяна!

По примера на Светлия пример ще спра да си бръсна брадата, ще си сменя профилната снимка и ще почна да гледам леко у лево, барем ми стане кой срещу кого се насъсква чрез викове от типа „Бийте ги, тия са Мутрите“.

НепротивоКонституциОцветявайте!


14.09.2020

Начи, писна ми само аз да не съм напукана на бело в авторитарната ми Държава и започнах да усвоявам изкуството на повдигнатата вежда.

Първо отидох при мобилния си оператор и успях да получа плана и сметката, които исках, без излишни разправии защо все още не ползвам точно па техния интернет.

След това организирах първото „Масово спане със змии в детска градина“ без риск за изземване на водни пистолети.

Възпрях (иначе толкова симпатичното) момче в кварталното капанче при поръчка на „Един студен чай“ да пита „А студен ли да е?“.

Навих всичките си приятели да не си изхвърляме бутилките в храстите, за да не причиняваме на МеВеРето твърде много работа, работа, работа.

Не на последно място, си получих пицата без маслини, даже без да се налага да повдигам вежда. Само трябваше да изгледам шоуто на въртящите се очи на служителката махаща маслините, които изобщо не трябваше да са там.

Само не можах да навия мъжа си да ме заведе на новия пътен възел до Мездра с включени постизолационни СПА процедури в Костинбродския център за деца на наши хора.

Затова реших верно да се напукам на бело и обиколих авторитарния си Апартамент в търсене на подходящ матрял. Намерих прах за пране, аспирин, магнезий и некви хапчета за корем без уточнен срок на годност.

Нямам представа как се пука на бело и затова ги изпих. Сега се надявам да започна да пукам.

Чакам.


 



следва продължение…
дотогава четете 4-та част „Възходът на НОЩното шоу„, която се води успоредно с 3-та.



* бел. авт.: Читателю, благодаря, че стигна до края. Надявам се да съм внесла малко позитивизъм на фона на общия шум от негативни новини, мемета и постапокалиптични прогнози. А ако си пропуснал първа и втора част на Дневника, можеш да ги почетеш тук: „Дневник на Карантинеца – в очакване на Платото“ и „Дневник на Карантинеца – в епицентъра на Пика„.

Чуй и интервюто ми за БНР Радио Шумен, където няма да разбереш „какво е искал да каже авторът“, но може да научиш как започна всичко, защо реших да го споделя и какво общо имат художника и дизайнера с писането.