Дневник на Карантинеца 4 – Възходът на НОЩното шоу

Дневник на Карантинеца - Възходът на НОЩното шоу

Улисана да водя борба за оцеляване на първа линия на Новата зора на Новото време след Голямата карантина, съвсем забравих за борбата си от втора линия за Нобелова награда за литература в категория за Кризисно литературно творчество.

* В крайна сметка, лирическият герой е напълно развит спрямо най-великото си произведение, достатъчно авторитарен спрямо авторитарния си Апартамент и съвсем недоловимо егоцентричен спрямо авторитарната си Пандемия. Естествено, той се възприема като бащински загрижен за опазването на авторитарната си Държава и не спира да въвежда навременни и адекватни мерки за опазване на народонаселението, най-често засягащи вземания от касичката на детето в полза на овладяването на посевместния недостиг на пердета и на световния дефицит от пликчета за малки боклучета.

Затова, на основание Ден 220 от Кодекса за кризисно литературно творчество „Дневник на Карантинеца 4 – Възходът на НОЩното шоу“ е вече онлайн, като НОЩното шоу ще се води през деня, защото какво НОЩно шоу би било, ако се води вечерта!

*
Ако ви трябват индивидуални предписания как да четете сайта ми, можете да ги получите само по телефон, като има известно забавяне, най-често между 8 часа и 15 дни. Затова… Я си го четете както можете! И гледайте да е основно през деня, за да не уцелите някой внезапно въведен вечерен час. Естествено, ако сте под 60 г., нямате право да го четете между 8:00 и 10:00 ч., но това вие много добре си го знаете.

Ако сте пропуснали първа, втора и трета част на Дневника, препоръчвам да наваксате.


23.10.2020

Начи, писна ми само аз да не се презапасявам в авторитарната ми Държава, затова си нахлузих еко-био-безглутеновата маска на принципа тука-има-тука-нема, защото (пред)последно това е препоръчителния начин за носене, направих си един бърз тест за емоционална интелигентност, запътих се накъмто браздата и засадих собствена продукция от боб, леща и слънчоглед.

Това, разбира се, е част от експоненциално нарастващото ми желание да спася българската икономика:

  • Така ще оставя непокътнати рафтове с трайни продукти, за да могат пенсионерите да вливат по 50 лв. месечно в българските вериги, дори те да са боядисани в австрийско жълто.
  • Зелената част на растенията ще превърна в хартия, оставяйки непокътнати рафтове с блокчета N4 по книжарниците, чрез които всички български майки, независимо от дохода си, да вливат по 40 лв. месечно обратно в българската икономика.
  • Слънчогледа ще продавам вместо бабите пред стадиона, като по този начин ще върна в бюджета джобните на футболните запалянковци, които губим, откакто започнахме да пазим бабите от младите.
  • Парите от продажбите ще изхвърля през балкона, защото на моята възраст е време да започна да имам по-отговорно финансово поведение.
  • Част от слънчогледа ще оставя да ферментира за джибри, за да подпомогна ресторантьорския бранш, защото знаем, че той е първото, което трябва да спасяваме при медицинска криза, а вече излязохме от сезона, в който има най-голям шанс Господ да бъде българин.

Не на последно място, ще произведа достатъчно кислород, за да върна една сериозна част от ограбеното детство на Грета.

Оставям на вас да прецените дали съм се презапасила ЗА хоум-офис, ОТ хоум-офис или СЪС хоум-офис – все пак аз съм просто една българка, която гледа иде ли 5жито по жицата…


04.11.2020

Начи, писна ми само аз да не хващам мотиката в авторитарната си Държава и по примера на бабите, които все ми разправяха „художник къща не храни“, реших да си намеря „истинска“ работа и да се заема със Земеделие.

Нахлузих челно еко-био-безглутеновата си маска на принципа тук-има-тука-нема, защото не съм я прала от септември и се запътих към най-близкия осеменителен магазин. Там, обаче нямаха семена, които да задоволят напълно автентичния ми потребителски вкус и затова минах през обикновения магазин за боб и леща.

Тъй като няма да садя пиперо, е безсмислено да звъня на Дилмано-Дилберо за кризисен съвет по селскостопански въпроси, а Колето едва ли би го получил. Затова се изправих достолепно по средата на авторитарния си Апартамент и помолих за съвет Родител 2, който не само е земеделствал активно с баба си (някъде там в едното време, когато всичко беше по-добре), но и който, като виден представител на нехудожническото съсловие, винаги е имал наистина достоверно истинска работа.

След като изслушах експоненциално нарастващия му смях по въпроса „Кой сади боб през ноември?„, се заех с Окончателното решение на земеделския въпрос в полза на домашните си посеви. За да не ми се смеят още, просто подмених името на Ситуацията от „Земеделие“ на „Арт терапия с природни материали“, с което автоматично спрях да съм Маргинал и се заех с общественополезния труд да проследя Развитието на бобовите насаждения в изолационни условия.

Сега имам боб в спалнята си, защото ако го изкарам на балкона в този студ, ще очаквам много посеви яко да измрат, а вече част от лещата започна да умира директно пред саксиите, докато чака за пресаждане, най-вече защото човешкият ни ресурс е зает с по-съществени въпроси като да реди пъзел на Западния фронт на Апартамента. Освен това, събирането на унищожена селскостопанска продукция от балкона би ми коствало твърде много работа, работа, работа, а на мен пликчетата за малки боклучета все още са ми дефицитна стока.

Сега се чудя дали карантинираните растения ще цъфнат и вържат, за да станат част от възхода на НОЩното шоу и Новия световен ред. Също, дали биха могли да светят през прозореца в отговор на всички онези светещи хора по площадите и пред болниците. Резонен въпрос е и дали ще са способни при разклащане от вятъра да наподобяват ръкопляскащи звуци точно в 21:00 ч., защото явно ще ни трябват, а идва студ и ще ме болят ръцете, ако изляза на балкона собственоръчно.

В крайна сметка, ситуацията около земеделската ми криза е овладяна, но с презумпцията, че „всичко живо е трева“ продължавам да се терзая от въпроса дали посевите ми ще са способни да приемо-предават вълни, дали те ще са 5G и дали биха могли да удържат на втората вълна от (още по-опасното) 5жито!!!


08.11.2020

Начи, писна ми само аз да нямам пердета в авторитарната ми Пандемия, а и навън вече няма какво толкова да се гледа, откакто на съседа, който пуши на балкона по гащи, започна да му става студено и да излиза по анцуг. И тъй като в следващите месеци се очаква да наблюдавам тези пердета основно от вътрешната им страна, реших, че не може да са какви да е пердета, а някакви по-такива пердета. Това, обаче, изискваше и някакво по-такова финансиране.

Нахлузих еко-био-безглутеновата си маска на принципа тука-има-тука-нема, защото нямам предписания от РЗИ по въпроса и отидох при счетоводителя си. Промуших се под полицейската лента, с която беше ограден офиса му и там видях, че с него се случва най-лошото, което може да се случи в една усложнена епидемична обстановка! Органи на заприходяващата агенция бяха нахлули заради сгрешени ДжиПиЕс координати, но не си бяха тръгнали без извинение, а усилено търсеха детски играчки. Мигом се отрекох три пъти от него, дадох 30 сребърника на органа, който ме забеляза и реших да организирам финансирането в авторитарния си Апартамент съвсем еднолично.

Заради обострената си суха кашлица се наложи да въведа новите по-строги мерки чрез достолепна онлайн поява. Разбира се, отказах да се тестувам отново, защото съм овладяла фатката да не се заразявам повече от необходимото. Вместо това наредих на личния си лекар да изслуша кашлицата ми по телефона. На него обаче му се счу „Covfefe“ и ми тресна телефона, за да си доизслуша белогвардейския плейлист по случай червеноармейската победа на ноемврийската годишнина от октомврийската революция.

Появих се в прайм-тайма, навлякла еко-био-безглутеновата си пижама леко накриво, защото е недопустимо да се излиза в Скайп по костюм и започнах да въвеждам мерките съвсем категорично:

  • Отказах проекта за смяна на омалялото легло на детето, защото всички говорят за някакъв недостиг на легла и реших великодушно да отдам моя дан в полза на обществото.
  • Взех 10% от касичката на детето, защото аз съм единственото ИТ-подобно на територията на Апартамента.
  • Реших да се възползвам от неограничените отсъствия по домашни причини, защото разбрах, че група учени са открили, че група статистици са пресметнали, че група учители искат онлайн обучение, а аз мога да въведа такова още сега.
  • Наредих на Родител 2 да спре да готви боб с буболечки, което от своя страна доведе до нареждане към Родител 1 да спре да купува боб с буболечки. Той изказа различно от моето мнение, че това са протеинчета, заради което се наложи да наредя на армията да проведе тренировъчна подготовка на остров Белене.
  • Предоставих зелен коридор за най-рисковата група в Апартамента и сега в интервала между 6:20 и 7:50 ч. в стаята с тайния прозорец и тайната градина, където си пия кафето, нямат право да припарват лица под и над 37 години, особено ако не са със зодиакален прецедент Скорпион.

Най-важното оставих за накрая:

Наредих на Родител 1 да измие прозорците, за да може новото ми по-такова перде да се вижда от всички навсякъде съвсем по-така. Това ми помогна да забележа острия недостиг на пердета в авторитарния ми Квартал и реших да дам личен пример за кризисно въвеждане на бюджетни пердета. Завързах бял, но здрав канап между паяжините около джвъчките на корниза и омотах бързорастящия си домашен боб да расте на воля по него, превръщайки го в перде от евтин, но ефектен тип.

Не вписах нито едно от увехналите при пресаждането растения в нито една от статистиките, които водя, защото в момента е по-важно да няма недостиг на пердета, отколкото на земеделски ресурс за обгрижването им.

След като вече всичко е овладяно, разкриването на още повече пердета може да продължи и така да се потуши паниката в населението, породила се от втората вълна интензивно пръскащи ни самолети по време на вчерашния залез.


14.11.2020

Начи, писна ми само на мен да ми писва в авторитарната ми Държава, изпих една бутилка със съмнителна течност от пролетното ми Презапасяване, извадих от джоба си един дребен меден мангър и хвърлИх ези-тура. ПаднА се ези, но така и не си бях намислила какво значи това, затова просто махнах еко-био-безглутеновата си маска, щото от принципа тука-има-тука-нема вече ми втръснА.

Чисто медицински ми писнА само аз да не съм шеф на нищо инфекциозно и се провъзгласих за дъ-биг-бос на всички инфектирани рани на територията на Апартамента. Това доведе до много обриви, обриви, обриви, затова забраних носенето на работно облекло на първа линия в авторитарния ми Ремонт-посред-зима. Изпих едно шишенце със съмнителна течност против алергии, защото беше без рецепта и се провикнах „Швеция!“ с надеждата да потуша създалото се напрежение.

Photo by Fineluart

Чисто обществено ми писнА само аз да не съм ПКП* в авторитарната си Държава и, тъй като отдавна вече не съм *Под Карантина в Пандемията, изпих бутилката със съмнителна течност в поцинкованата си Corona кофа и позирах за инфлуенцарска снимка. По време на снимката получих внезапна прегръдка от Тиквата на Апартамента, което ме накара да продължавам напред с много повече суши, суши, саке.

Чисто магистрално ми писнА само аз да не карам джипка и, понеже мъжът ми продаде Мерцедеса още през пролетта и вече няма кой да ми дърпа волана преди, след, встрани, до и около мантинелата, реших да продължа пеша. Така изпълних и част от разпоредбите в авторитарния си Град за кризисно дистанциране от онази част от метрото, която беше пусната за облекчаване на пандемичното пътуване на не-пешеходци.

Чисто земеделски ми писнА само аз да не отчитам спад на новозаразени ВСЕКИ понеделник, отидОх в палатката с тестовете, набих жената вътре, изпих бутилката със съмнителна течност и тогава разбрах, че в палатките на Орлов мост тестове не се правят. Изгоних жената, за да не ми попречи да събера реколтата от кризисния боб на авторитарния ми Прозорец и обявих, че отсега нататък не искам да има недостиг на саксия, семена и перде!

Чисто конспиративно ми писнА и от постоянно обострящата ми се суха кашлица, спрях да вярвам, че е от фарингита и отидОх да се тестувам безплатно. ВлезнАх във фургона с тестовете, таксувАха ме 135 лева и ме изпратИха навън с едно шише сироп за гърло със съмнителна течност. КазАха ми, докато чакам резултатите, да се карантинирам и да не се карантинирам, но да си пия редовно сиропа със съмнителна течност и понякога чайчета и плодове.

Чисто фантазно ми писнА само аз да вярвам в Дядо Коледа и реших да си напазаря подаръците собственоръчно. Отидох в най-коледното място на света – междукварталния МОЛ. Там ми направиха комплимент, че съм младичка, но не ме пуснаха без възрастен придружител. Което ме накара да отида в нормалния квартален магазин, където ми направиха още един комплимент като ме изгониха от скоростния коридор за възрастни. Бързичко се уморих от шопинга и отидох в свойския си алкохолно-табаков магазин. Там изпих една бутилка със съмнителна течност още на рафта и си подарих шише от нетъркалящ се тип, ако случайно ми се припие отново след някой внезапно изникнал вечерен час.

Чисто тоталитарно ми писнА само аз да владея силата за арт-провеждане на авторитарен Хоум-офис с малко дете на главата и солети в ушите. Затова дигнАх левъла чрез кризисно въвеждане на онлайн конференция с малко дете на главата и рошави кюфтета в косите. Това наложи изпиването на огромни количества бутилки със съмнителна течност. За да прикрия неспособността си да въвеждам адекватни мерки, организирах изсипване на детски играчки по леглата. Получих критики, че възрастните на територията на Апартамента са на ръба на изтощението, но ги пренебрегнах защото съм в готовност за изсипване на още повече детски играчки по леглата. Посъветвах въпросните възрастни да се смирят и да работят по-усилено, защото Арбахтен Гемахтен Свободахтен!

Накрая на тежкия ден, ми писнА само аз да овладявам ситуацията в авторитарната си Пандемия и седнАх да си почина от многото работа, работа, работа.

Тогава осъзнах, че за един ден съм изпила твърде много бутилки със съмнителна течност и се замислИх… Май трЕбваше да се напукам на бело.



следва продължение…



* бел. авт.: Читателю, благодаря, че стигна до края. Надявам се да съм внесла малко позитивизъм на фона на общия шум от негативни новини, мемета и постапокалиптични прогнози. А ако си пропуснал предишните части на Дневника, можеш да ги почетеш тук: „Дневник на Карантинеца 1 – в очакване на Платото„, „Дневник на Карантинеца 2 – в епицентъра на Пика“ и „Дневник на Карантинеца 3 – Новата зора на Новото време след Голямата карантина„.

Чуй и интервюто ми за БНР Радио Шумен, където няма да разбереш „какво е искал да каже авторът“, но може да научиш как започна всичко, защо реших да го споделя и какво общо имат художника и дизайнера с писането.