Притежавам цигулка без струни – Ver.3.0.8

Притежавам цигулка без струни – Ver.3.0.8

Притежавам цигулка без струни.
Притежавам куп изсъхнали бои.
Притежавам пишеща машина, от която нямам нужда.
Притежавам компютър, чиято архитектура ми е чужда.

Притежавам счупени прозорци.
Притежавам боклуци, наричани “вещи”.
Притежавам ръждиво старо колело в мазето.
Притежавам глобус със Съветския съюз и ГДР-то.

Притежавам обувки.
Притежавам хладилник, пералня.
Притежавам нова печка и кухня по план.
Притежавам чаша с нащърбени ръбове и една усмихната от порцелан.

Притежавам пепелник.
Притежавам бидон с домашна ракия.
Притежавам боксов чувал, чието бездействие замествам със пици.
Притежавам и куче, чиято игра компенсирам със птици.

Притежавам кактус до тавана.
Притежавам котешки череп.
Притежавам мъртва риба, за която не милея.
Притежавам взора си над залеза, за което копнея.

Притежавам силата на две износени ръце.
Притежавам болки в ставите и гневно сърце.
Притежавам надменното чувство за превъзходство над съдбата.
Притежавам отказа от патериците, заместващи краката.

Любомира Попова
06.09.2014 г.

 

Среднощна разходка на пръсти – стихосбирка от Любомира Попова

Среднощна разходка на пръсти – стихосбирка от Любомира Попова

Поезия от различни етапи от живота на съвременната българска авторка

Среднощна разходка на пръсти е стихосбирка от Любомира Попова Fineluart (художник, сюрреалист), съчетаваща в себе си поезия от различни етапи от живота на съвременната българска авторка, а това, което ги обединява е особеното чувство, което я завладява в онзи особен миг с горчив привкус, точно преди поетичното вдъхновение да впие нокти в покоя, за да поиска това, което му дължи – всеотдайността на автора към изкуството…

Прочетете повече за картината »

 

Бели есета от Любомира Попова Fineluart

Бели есета от Любомира Попова Fineluart

Стихотворение-монолог – поезия с носталгичен привкус

Бели есета от Любомира Попова Fineluart (художник, сюрреалист) е стихотворение-монолог – поезия с носталгичен привкус, чрез която авторката успява да съблече и последната си риза, напоена с ежедневен песимизъм, за да остане чиста пред себе си, такава, каквато си е нужна, когато се опитва да бъде наистина честна пред себе си.

Прочетете повече за картината »