Дневник на Карантинеца 1 – в очакване на Платото

Дневник на Карантинеца - в очакване на Платото

Лирическия герой е обявил безусловна капитулация пред Музата си и хиперболизира информацията от всекидневието в иронични истории, плейтнати в тънък намек за (черен) хумор и обилно поляти с нагарчащ дресинг…

Карантинецът отброява дните от официалната изолация; дните откакто си е вкъщи заради некоронованите вирусчета на негово величество Сополът, които са с около 40 повече от официалните; както и други дни значими за неговото домашно съществувание…

!внимание !високи дози ирония


13.03.2020

След солидна доза сръдни и сълзи, че за поредна вечер новините замениха Сънчо, днес, за по-малко от 72 часа, преструктурирах детската стая в интензивно отделение за кукли. За радост нямаме корона вирус на територията на апартамента, но до пациента, който го боли рамото като се чеше между пръстите, лежи една с кафяв вирус с шарена опашка, който е помощник на корона вируса.

А вие на какво си играехте като малки?


14.03.2020

След въвеждане на извънредно положение и пълно овластяване на армията, у дома нахлу редник от запаса и оглави кризисния щаб, ограничавайки свободното придвижване на жени и деца до магазина. Главният лекар опита да се възпротиви, но беше назначен за експертно лице към щаба и това му хареса.

Докато щабът заседаваше на сигурно място, запасен със спирт за дезинфекция, медицинската сестра остана сама на първа линия, за да се научи да поработва преди да иска достойно заплащане.

Стана земетресение и болните изпопадаха на земята, но бързо възстановихме интензивното отделение, защото на нас не ни пречи съвременна болница да се изгражда върху стари основи.

Беше осигурена медицинска техника, като приоритетно се намериха апарат за обдишване, дефибрилатор, венозни системи и уред за преглед на уши.

Поради липса на лаборатория, главната сестра нарисува резултатите от кръвните проби с молив и след щателна проверка на научни трудове в интернет бяха изолирани вирусите Инфлуенца, Зика, Tobacco mosaic virus, 3 щама на Tupanvirus и Корона вирус.

Пациентът с корона вирус е в изолатор без опасност да избяга заради другата си диагноза от възпаление на тазобедрените стави.

Вечерта главният лекар мина на визитация и обяви, че не му се занимава с тая болница, защото е късно и е уморен. На пациентите беше раздадена храна и морфин. На медицинската сестра беше осигурен шал за покриване на лицето, поради липса на маски.

На сутринта главният лекар предпочете първо да си изпие кафето и нареди на сестрата да раздаде на всички пациенти морфин и да им изчисти ушите.

Като цяло, ситуацията е под контрол, всичко е спокойно, има боб за поне 2 години напред и тоалетна хартия за поне 20.

Предстои разкриване на лаборатория с повече моливи и операционна зала за пациента с разкъсания далак.


14.03.2020

Ексклузивни новини:

Медицинската сестра провъзгласи началник-щаба за генерал, защото е привърженик на методите му на управление. Главният лекар е върл противник на едноличното управление, но продължава да харесва привилегиите си на експерт към щаба и затова си трае.

Генералът гледа новините, заобиколен от пластмасови животни, които търсят информация. Една от мисирките се разкудкудяка и той я успокои чрез жонглиране с една топка, защото отдавна е загубил втората. Главният лекар се възползва от привилегированото си положение и набута журналистите в един ъгъл на леглото, за да почине между смените, като ги предупреди, че информация от щаба ще получават, само когато генералът прецени и лично дойде при тях.

Всички пациенти с температура над 42 градуса биват дефибрилирани и съдейки по разтрисането им, на-вероятно токът е поне 360 волта. Също така, всички биват обдишвани просто защото сестрата се забавлява с процедурата.

Пациентът с инфлуенцата беше овикан от лекаря, че твърде много се движи за човек в интензивно отделение, но след като му откри декубитални рани, му се скара, че твърде много лежи за човек с просто един грип.

След разкриването на модерна операционна зала, всички бяха оперирани, като при операцията на пациента с Корона вирус, сестрата си сложи маска.

С разкриването на лабораторията се установи, че повечето пациенти имат и бактериални инфекции, което най-вероятно ще наложи още повече операции.

Междувременно главният лекар видя сметката за тоалетна хартия на болницата и постави в кабинета си касов апарат, защото Здравната каса и без това не покрива епидемии.

На всички пациенти редовно се дават по 10 мг лидокаин и понякога адреналин, защото винаги във всички филми при всякакви състояния се назначават 10 мг лидокаин и понякога адреналин.

Главният лекар вече обмисля да отиде в единствената corona-free зона – църквата и да се помоли горещо някой ден това дете да случи на блестящи учители по биология и химия, които да поправят пораженията върху познанията му за човешкото тяло, вирусите и медицината.


15.03.2020

Ситуацията у нас се развива с часове.

Главният лекар беше оставен съвсем сам да направи емоционално изявление, че всички трябва да спазват карантината и наложените мерки, докато той се оттегли да прецизира стратегиите за действие на трети страни, не по-малко засегнати от кризата.

Докато главният лекар пишеше изявление към колегите си от други държави за взаимопомощ, генералът мобилизира пожарната, като пожарникарите се включиха чрез кризисно отиване на пикник с китара и торта от лего.

Затова се наложи спешно осигуряване на апарати за следене на жизнените показатели на всеки пациент по отделно и, поради плановото спиране на тока, бяха изработени със сменяеми екрани, за да може медицинската сестра да нанася данните с флумастер в реално време.

За по-малко от един уикенд беше създадена система за дистанционно обучение на медицинската сестра, която все по-често замества лекаря сама.

За щастие, цялото население на апартамента е подготвено за действия в карантинни условия, защото има опит с предишни епидемии от некоронованите вирусчета на негово величество Сополът.

На главния лекар вече му се повдига от тези емисии, защото дори феновете на черния хумор имат скрупули за неуместност на шегите в сериозна ситуация. Но признава, че няма да спре Играта, защото тя е естественият начин да се проиграят страховете в ситуации, чиито мащаби не могат да се осмислят. И признава, че Играта помага в някаква степен и на възрастните, защото простичките отговори на въпроси от типа „Кога ще свърши този вирус?“ и „Какво ги гледате тези новини, те всеки път са еднакви?“ или „Кога хората ще умрат то този вирус?“, винаги нагарчат.

А изказването „Мамо, ти си най-добрата майка“ след като максимално смешно си разиграл спасяване на пациенти в интензивно отделение по най-забавен начин, докато тази ситуация се случва в реално време навсякъде около теб и сее стотици смърти на истински хора и лекари… те оставя в безмълвна безтегловност някъде между усещането, че се справяш добре поне с това и неистовото желание да крещиш от безсилие…


19.03.2020
Ден 50 от социалната ми изолация (която продължава още от времето на некоронованите вирусчета на Негово величество Сополът) с включен пакет хоум-офис и домашно обучение.

И точно когато достигнах до крайния предел на въображението си, цял свят се прибра вкъщи и започнаха да валят свежи идеи за работа от дома с дете на главата и солети в ушите.

Благодаря ти, СОV1D-19!

Междувременно, слязох с Ганьо в кварталната градинка да гаврътнем по биричка. Сигурно затова с него пропуснахме да разберем, че в Италия армията е мобилизирана да извозва трупове към крематориуми. После се сетихме, че зад тези статистически бройки стоят реални хора, чийто живот е бил прекъснат, хиляди часове недоспиване на медици и стотици хиляди почернени близки и опечалени. Свихме рамене и гаврътнахме по още едно в тяхна чест.

После си уших маска от тензух и отидох в аптеката да вдигна скандал на фармацевта, просто защото моите нерви са по-опънати до по-краен предел, а аз и без това си нямам друга работа. Той пък взе да ми се оправдава, че не бил виновен и се наложи да споря толкова дълго, че закъснях за опашката в супера и не можах да взема още тоалетна хартия.

Разбира се, гледам кризисния щаб по 3 пъти на ден, цъкам с език и проклинам оная гад, дето е виновна. Сигурно затова пропуснах онези другите новини, в които тихомълком се въвеждат мерки за сигурността ми при карантина, които след отпадането й ще си останат просто диктатура.

Казах си „Не може така“ и реших да оправя тази част от икономиката, която мога. Напуснах работа, напук на шефа, за да не може да вземе онези 60% от заплатата ми. Подготвих 3 уебинара със съвети за бизнеса, 1 онлайн група за взаимопомощ в кризисни ситуации и 1 републиканска онлайн конференция, за който се излъже да плати. По Български пощи пуснах писма със съвети за учителите как да си настроят онлайн системите и да спрат да пращат снимани ръкописни уроци по имейл.

Навих Ганьо и съседа, дето кисне с нас по цял ден под предлог, че си разхожда кучето, да се включим самоотвержено в редиците на хилядите доброволци в интернет. Раздавахме съвети по групите, лайквахме стойностни постове и вдигахме наздравици за всяка добра кауза. В крайна сметка се уморихме от общия шум на милионите, които правят същото, и сега просто си пляскаме тихичко от балкона.

Мислех да избягам някъде, но то навсякъде е карантина, а и още няма вечерен час, за да ме обади някоя съседка на отговорния другар и да ме върнат в болницата след това.

Ядосах се и се прибрах най-накрая. Смених си профилната снимка с нещо по-надъхващо, взех да чета книги и да преподреждам дома си според фън-шуй. Така се извисих духовно, че спрях да гледам новините, за да не ми развалят фините настройки на чакрите с разни черни статистики и прогнози за икономическа криза в световен мащаб. Смених си снимката на корицата и тази вечер ще ръкопляскам от балкона за Ганьо, който стоически не се огъна, сменил е бирата с евтина водка и вече е дезинфекцирал и пейката, под която лежи.


20.03.2020
Ден 51:

Днес научих, че 39 малки мидички заемат по-малко място от 39 големи миди. Не съм много съгласна, но мама не спира да повтаря, че това е ОК от позицията на авторитета на човек, който опазва сигурността ми в живота.

Научих също, че е ОК еднолично да се променят закони и да се се усвояват милиони под бурните аплодисменти на общество, което мълча повече от 30 години. Не съм много съгласна, но генералите не спират да повтарят, че това е ОК от позицията на хора, които опазват сигурността ми по време на криза.

Добро утро!
А вие какво научихте днес?


21.03.2020
Ден 52:

Живея тук от 10 години и единственото, което знам за съседите си е дали предпочитат щори или пердета и какъв номер гащи носят простиращите на балкона.

През последната седмица видях лицата им, прическите им, пижамите им, разбрах кой какъв домашен любимец има, кой какъв тип осветление ползва, кой какви ТВ програми гледа, зад кой прозорец надничат деца, кой предпочита да съзерцава небето и кой угрижено наблюдава празните улици, даже проведохме изпълващ сърцата ни разговор с двама от тях, разбира се на почтително разстояние през оградата.

just saying…


22.03.2020
Ден 53.
Днес ще отида до банкомата.
Много се вълнувам.

Даже тайничко се надявам да не работи, за да потърся някой по-далечен 🙂


22.03.2020
Ден 53:
Днес ходих до банкомата.

Имаше хора. Никой не изглеждаше болен.

Имаме много нови кучета в квартала. Повечето изглеждат като бивши бездомници, на които някой току-що е сложил каишка.

Имаше вятър. Дано идва от Костинброд, за да довее малко дезинфектант.

После отидох до магазина. Нямаше никой. Наредих се до вратата, за да изчакам човека вътре да излезе. Някакъв мъж три преки по-надолу се провикна, че опашката е оттам и тия хора, дето си стоят, всъщност спазват дистанция. Изминах три километра, за да застана на опашка.

Изминах цялата потребителска пътека до магазина и обратно. Ох, чакай, това беше друго. Изминах целия път до магазина и обратно със спирт в джоба и нарастващи притеснения дали трябва да дезинфекцирам и шишенцето, освен ръцете си.

Купих си ракия. Четох в достоверен източник, че предпазва ако напълниш със спирт 95% от дробовете си. Смятам да я изшмъркам.

И защо по-дяволите мъжа ми има новия дизайн на ФБ, а аз не!


23.03.2020
Ден 54:
Заваля сняг.

Дали ни пръскат с още вируси или това е дезинфектант?

Препоръчаха ми да гледам „Пандемия“, защото много точно описвал ситуацията. Там заразените се превърнаха в зомбита и започнаха да ядат здравите. Дали ще има място за всички зомбита в Арена Армеец? Или съм объркала филма?

Още с никого не съм си менкала мемета. Нормално, нас като ни изненада снега и всичко блокира.

И защо, по дяволите, все още има мои снимки на сървърите на ФБ, след като изрично им ЗАБРАНИХ?


23.03.2020

Някакви потребители влизат в разни сайтове и вместо да потребяват, си излизат от същите страници, през които са влезли…


24.03.2020
Ден 10:
Спряха ни тока, а ние всъщност не искахме вода.

Запасени сме с батерии, но не и със свещи или фенер. Запалих фойерверк да светне, докато намеря нокия с фенерче. Той гръмна и трима съседи хукнаха към бомбоубежището.

Оказа се паднал бушон. Добре че мъжът ми си осигури бетонобъркачка и си е хоум-офис, иначе аз още щях да си стоя на тъмно.

И защо по дяволите Offspring искат да ни държат разделени?!


24.03.2020
Ден 11:
Мъжът ми кихна, а детето има суха кашлица. Направих им чай и слязох в мазето. Изчистих, заредих с консерви и тоалетна хартия и се затворих вътре.

Не ме е страх от вируса, но всички говорят за репресии. Ще изчакам гражданското неподчинение по градинките и ще изляза за барикадите.

Уших си знаме. Не ми стигна конеца за „Свобода или смърт“ и извезах само „С“. Така символизира и двете, но става и за Соvid. Ама как се сетих само!

Чакам.


24.03.2020

На бас, че създадоха експертен съвет към щаба, за да ни объркат и да престанем с тия мемета 🙂


24.03.2020
Ден 55:
Сетих се, че норвежците не могат да дойдат.

Заключих детето в килера и излязох да се насладя на непокътнатия пролетен сняг. Изминах километри заслушана в хрупкавата бяла свежест под натежалите ми крака. Взорът ми се ширеше по студената повърхност, пропадаше и се изкачваше по преспите, плъзгаше се по натежалите клони и се отнасяше с вятъра надалеч отвъд хоризонта.

Съзерцанието ми бе прекъснато от яростен плясък на криле.

Десетки птици с гарвановочерни невиждащи очи нарушиха тишината на зараждащия се нов свят и отлетяха отвъд бялата пустош, твърде високо, за да ги последвам. Погледът ми проследи полета на свободните и се върна към изоставеното гнездо, чийто раздран от бурите скелет се извисяваше на най-високия клон на старото дърво върху хълма. После се спусна по стръмния склон, придружен от звънтящия спомен за скорострелно летящи надолу шейни.

Да, хълмът е идеален за шейни. Може да доведа детето си някой път.

Защо имам чувството, че съм забравила нещо?


25.03.2020
Ден 12:
Заливат ме с мемета.

След като вчера споделих, че меме-преносната мрежа е блокирала заради снега, сега в Месинджър съм буквално затрупана от помощта на доброволци.

И съседите ми носят мемета. Оставят ги пред вратата, звънят и се прибират, за да спазят дистанция. Ламинирали са ги, за да мога да дезинфекцирам със спирт.

Куриери от цялата страна прииждат и ми носят кашони с флашки и принтове. Браво! Само така! Трябва да се подкрепяме в трудни моменти.

Написах статия за мемета. Като дизайнер не мога да понеса добри идеи с лоша визия. Ще давам съвети за дизайн на мемета безвъзмездно през целия следващ месец.

И защо по дяволите във фийда на мъжа ми меметата са по-забавни?!


25.03.2020
Ден 56:
Знам защо стана всичко.

Аз съм виновна. От месеци искам да си сменя корицата във ФБ, но все отлагам, за да имам по-готина снимка и все чакам да стане някое по-значимо събитие… Еми, ей на – стана.

Как да изкупя вината си? Дали да си взема телескоп и да следя излизащите по църкви и градинки, за да помогна на органите на реда? Да спра да се бъзикам с Грета? Да направя дарение на хомеопатите да създадат ваксина? Да отида в Рила да ям жаби? Да се включа към отрядите художници и предприемачи, които искат помощи от Държавата? Да направя кампания за дарения за купола на Александър Невски?

Или направо да ги ловя? Излизащите. Ще ги хващам за ръчичка, ще ги изпращам до домовете им и ще ги целувам по челото на изпроводяк…

Я! Виж, докарали са сняг! Е, поне ще си стоя вкъщи на топло.


25.03.2020
Ден 56:
Зазидахме балконите.

Детето се научи да отваря вратите и да излиза само. Гледа цветята на двора и се понася върху ароматите им далеч от градската сивота. Отива на пикник, прави венци, говори с лисиците и тича подир елените. Вижда залеза и отлита. Заминава твърде далеч, за да я стигна, някъде отвъд вирусите и страха. Лети в атмосферата на здравите си детски крила, напуска орбитата и се рее из космоса, недосегаема за астероидите и галактическия студ. Наблюдава спящите котки и препуска след малките им в неуморния бяг на звънливия невинен смях.

Не спирам полета на въображението. Когато се умори ще се прибере. Ще приседне тихо в бащиния дом и ще разкаже за невероятните приключения с еднорози, побеждаващи дракони в непрогледни гори. Ще се сгуши в майчината гръд и ще разпитва за всяко камъче и паднало листенце, чиято история не е пропуснала да научи, препускайки на гърба на мустангите в необятната шир.

Ще ми се да мога да я оставя да лети.


26.03.2020
Ден 13:
Страх.

Вледенява кръвта ми и я раздробява на хиляди болезнени парченца лед, които раздират вените ми от сърцето надолу, по цялото тяло, за да се съберат в едно потайно ъгълче на петите в изпепеляваща агония.

Паника.

Стиска ме до задушаване за гърлото с извитите си нокти и изтласква стопираното ми сърце десет сантиметра надолу, за да го запрати върху вакуумираната диафрагма, пробождайки последния му стон в дванадесетото ребро.

Гняв!

Премазва слепоочията ми под устрема на милиарди малки експлозии и чрез яростните удари на агонизиращото ми сърце, заплашва да избухне с цялата мощ на сподавения вик на безнадеждност.

Вцепенение…

Омаломощена от натиска на стихийните емоции върху овъгленото ми тяло, всред нарастващия ужас на осъзнаването, не мога и не искам да повярвам, че ежедневния брифинг на извънредния оперативен щаб все някога ще спре.


26.03.2020
Ден 13:
Свърши тоалетната хартия.

Изпаднах в паника, после в гняв, след това в безсилие и накрая в ярост. Нахвърлих се с юмруци върху мъжа си, крещейки „Ти си виновен!“.

Той ми каза да се успокоя и да пия едно кафе. Не се успокоих, но пих кафе. Никога не отказвам, когато някой ми каже да пия кафе.

Извади един бял лист и започна да чертае. Не ми даде да видя какво. Гледах как движи ръцете си по непокътната белота на празната хартия, наблюдавах напрегнато всяка смяна на цветните тънкописци, взирах се в хладнокръвното му спокойствие, изучавах трепета на малките бръчици около очите, които все по-често се присвиваха в усмивка и чаках да ми разкрие тайната, която явно само той знаеше.

После ми показа чертежа. Беше календар. Започваше от някаква дата преди голямата каратнтина и завършваше много след нея. В кутийките беше направил и експоненциално нарастваща графика на доставките на тоалетната хартия в близкия магазин. Бил говорил с продавача и имал тези данни от него.

Успокоих се. Сега отивам на пазар.


27.03.2020
Ден 14:
Имам суха кашлица.

Имам я от години и все си мислех, че е от фарингита, но сега започнах сериозно да се притеснявам.

Дали не съм пациент 0? Ще ми се да се скрия някъде, за да не ме хванат за дисекция в някоя лаборатория.

Но къде? Ако се скрия в мазето и ме намерят до знамето с героично извезано „С“, може да ме обвинят в разклащане на Стабилността и да ме обявят за враг на народа.

В килера? Не, там затворих детето онзи ден, сигурно още ми е сърдито.

В банята? В нея ме е страх, напоследък срещам чужди хора там. Мъжът ми все повтаря, че това са образите ни в огледалото, но аз не съм токова убедена.

Под леглото? Там има много прах, може да започна и да кихам. Ще ме чуе някой, ще ме заведат в Арена Армеец и ще хвана дезинтерия.

Напъхах се под вълнените одеала в гардероба и очаквам участта си.

И защо по дяволите още никой не е създал плейлист в YouTube за стоенето у дома, както направиха с GDPR?


27.03.2020
Ден 58:
Детето работи с Илюстратор.

Убедена е, че прави сайтове. Аз говоря за колажи, картинки и векторни изображения, но не: „Аз ще си ги наричам сайтове, а ти си им викай, както си искаш!„.

Най-много харесва магическата пръчица. Още вярва във феи и се радва да има истинска вълшебна пръчица, чието действие е реално.

Не можах да ѝ обясня програмата. Изобщо. Но тя си се научи. Клика, тества, връща, сменя цветове, размества форми. Пита конкретни въпросчета и аз малко по малко ѝ разкривам необятните възможности на компютърната грамотност.

Гордее се, че се научи да използва Ctrl+Z, Del и интервал. Най-накрая ползва и клавиатурата при работа и изостави тая детска програмка Пейнт!

И как по дяволите ще я пусна после на детска градина да брои зайчета и да оцветява квадратчета?


28.03.2020

Сутрин.
Събуждам се от сигналите на собственото си тяло за пълен физически релакс и относително стабилен душевен покой. Грабвам телефона и трескаво търся новите мемета.

Кафе.
Ароматът на кафе гъделичка сетивата ми, изостря вдъхновението и влива във вените ми неистово желание за живот. Грабвам лаптопа и пиша дълги постове от дневника на карантинеца, защото не ме бива в производството на мемета.

Изгрев.
Ароматът на кафе е вдъхнал живот във вените ми и напуска очертанията на прозореца, за да достигне палитрата на небето по изгрев, да измести силуета на бледата луна и да даде предимство на предстоящата експлозия на слънчевите лъчи, за да изваят заедно шедьовър върху неопетненото платно на следващия нов ден от новия свят.

Добро утро,
днес е 59-ия ден, откакто се будя без аларма.


29.03.2020

Смениха времето.
Мил жест от страна на щаба. Сега ще прекараме под карантина един час по-малко.

Добро утро,
днес е 16-ия ден, в който дишам пролетен въздух вместо бензин.


29.03.2020

Начи писна ми от тая слободия в авторитарния ми хоум офис и въведох декларации за преминаване между стаите. Не че това ще ограничи заразата, просто искам да държа всички под контрол.

Затегнах мерките и удължих престоя на детето в килера. Все пак, то е рискова група за разнасяне на вируса. Попита ме за хилядите деца, които планират да отидат в парковете. Отговорих с мъжествеността на истински генерал: Не, хиляди деца не планират да отидат в парковете.

Звъннах на баба си и й дадох зелен коридор да ходи на църква. Така де, какво ще се случи с нея е божа работа, аз не мога да се меся там.

Говорих дистанционно с други ръководители на хоум офиси и участвах в онлайн тристранка с мастъри в личната продуктивност. Похвалиха ме за навременните мерки.

Основах онлайн бизнес и назначих мъжа си да работи за мен. Ще ги взема онези 60% и това си е и няма да му дам нито стотинка от тях. Ако има проблем с това, сори – да е членувал в синдикат.

Ще си усвоя и безлихвения кредит. Ако не ми го дадат ще си го взема с брадва. Така де, щом го казват по телевизията, значи ми се полага.

Добро утро,
днес е 4-тия ден, откакто официално съм маргинал.


29.03.2020

Електронни декларации.
Тези дни разбрах, че не е нужно да се редиш на опашка на гише, за да може лелка зад гише да те овика още преди да те изслуша. О, напротив – тя владее силата да го направи и съвсем дистанционно.

UX екип
Това са хората, които правят сайтовете да са интуитивни за използване дори за най-затруднения технически потребител. Абсолютно съм убедена, че нашите институции са наели най-добрите UX екипи, ей така нарочно – само за да правят точно обратното на това, което им казват.

Аналогия.
Лирическият ми герой се сепна и осъзна, че отброяването на дните в началото на всеки от извънредните му ежедневни брифинги, усилва усещането за безизходица. Затова реши да ги споменава в края, предшествайки с кратък поздрав и допълвайки с дребен детайл с позитивна нотка.

Добро утро,
днес е 16-тия ден в живота ми, в който се интересувам от мемета.


29.03.2020

Надежда.
Ще ми се този мой творчески подем да продължи и след голямата карантина и да съумея да запазя способността да превръщам прозаични случки в иронични истории, плейтнати в тънък намек за хумор и обилно поляти с леко нагарчащ дресинг.

Решение!
Просто ще продължа да пиша. Дневникът на карантинеца ще продължи и в новия свят след това, дори резултатът да е тъпотии и дори да се налага да го правя насила в дните, в които къртовския труд пред белия файл не ми спорѝ. Тази част от аудиторията ми, която издържи на натиска през дистанционния период, ще бъде идеалната ми фокус група.

Добро утро,
Днес е 16-тия ден, откакто тормозя онлайн френд листа си ежедневно.


29.03.2020

Питам мъжа ми да му го извадя ли, а детето се интересува какво.

Еми, маслото от хладилника да закуси.

Добър ден,
днес е 16-тия ден с постоянно присъствие на непълнолетни в спалнята.


29.03.2020

Риболов.
Забраниха на рибарите да се събират на групи.

Взех спешни мерки и пренасочих тръбопровода от Перник към язовира у нас.

Добър ден,
днес е 12 874-тия ден, в който не искам да ходя на риболов.


30.03.2020

Кой е Исус, мамо?
Пяна ми излиза от устата като стане въпрос да оставим обмяната на слюнка в божиите ръце по време на епидемия в светска държава в 21-ви век. А детето е чувало туй-онуй за Христос и се чуди на експлозията от емоции. И иска да знае повече.

Искаш да говорим за Бог ли, моето дете? Ок, нека поговорим.
И отварям тайния шкаф със старите книги и вадя История на християнството и наръч митологии на траките, скитите, Месопотамия, Япония, Китай, Черна Африка… И разглеждаме изпити светци, изпълнени с вяра погледи, шесторъки богини, крилати богове, воини с лъвски кожи, кръстове, стели, статуи, съкровища… Търсим народите на глобуса. Вярно, на този глобус има СССР и ГДР и липсват поне 100 държави, но поне Тигър и Ефрат са си на място.

А в тайния шкаф със старите книги има и още – албуми от Ермитажа, барокови дворци, репродукции от Веласкес, Гоя, Гоген, съкровища с перли и диаманти, рицарски доспехи, кротки пейзажи с овчарчета на паша, кралици в богати рокли, деца играещи по залез…

Представяме си историите им. И те оживяват пред нас и ни разказват – смели рицари и свенливи принцеси, изпитания на мъченици и селянки с високо вдигнати глави пред въоръжени до зъби бирници, майки приспиващи сладките си бебенца и натюрморти с есенни плодове и ловни трофеи, горди владетели и отрупани в диаманти балове…

Добро утро,
днес е 18-тия ден, в който се чудя как по дяволите ще я пусна после на детска градина да брои зайчета и да оцветява квадратчета?


31.03.2020

След като ни задължиха всички да носим маски без да уточнят какви, а аз само си лежа в поза „героично спасяване на света“, трябва ли да слагам маска в леглото или е достатъчно да си увия главата с калъфката на възглавницата?

Добро утро,
днес е 19-тия ден, откакто задавам тъпи въпроси.


31.03.2020

Някакви хора излизат от ФБ, разхождат се безцелно в Гугъл и търсят неща различни от „маски“…


31.03.2020

Добре де, не може ли да се отворят поне по 1-2 книжарници в град?

На тези хиляди деца, дето „не, не планират да отидат в парковете“ започнаха да им привършват творческите материали

Добро утро,
днес е 62-рият ден, откакто имам време за рисуване, но го оползотворявам с детски герои, вместо с арт сюрреализми.


01.04.2020

Не мога да не споделя първоапрлската си публикация.

Това е най-добрият пример за ценообразуването в изкуството, който съм срещала.

А още по-хубавото е, че методиката му може да бъде използвана и при всички останали професии и браншове. Аз лично я използвам и когато ценообразувам уеб сайтове 😉

Добро утро,
днес е 4384-тият ден, откакто имам онлайн галерия с арт блог.


01.04.2020

Най-накрая успях да натрупам цели 5000 лв. в банковата си сметка и бях планирала за днес дълга разходка на по бира в парка… и снегът отново ме изненада. Сега ще трябва да си седя тук и да досаждам на разни хора онлайн.

Първо ще пиша на админите на групата за фрилансъри да сменят името й на „Маргинали„. Кратко, точно и ясно. Като алена буква на челото на близо 200 000 души. Така де, свободният човек е свободен в душата си и не му отива да страда от разни кризи-мизи.

След това ще вляза в майчинската група да попитам как да кача килограми по време на карантина, че съм свалила близо 2 кг за тези три седмици! Очаквам да бъда обявена за вещица и се надявам, че не могат да ме докопат на квантово ниво през 5G сигнала.

Накрая ще напиша отворено онлайн писмо от името на една майка в интернет, с което да напомня, че платените ни данъци са свободен достъп още от времето на скандала с пръскачките и ще искам помощи, просто защото сега такъв е тренда.

Добро утро,
днес е 20-ия ден, в който съм по-свободна като професия, отколкото като гражданин.


01.04.2020

Лесно ви е на вас младите да копи-пействате верижни съобщения онлайн!

Ние едно време ги преписвахме на ръка и трябваше да проявяваме невероятна хитрост и ловкост да ги набутваме в ръцете на хората.

Добро утро,
днес е 20-ия ден, в който се чудя аз ли причиних всичко, като не се включих в масовия копи-пейст през 2015-та?


02.04.2020

Открих го!
Открих начина да работиш хоум офис с дете на главата и солети в ушите!

Казваш му, че си в другата стая, за да гледаш новините и то изчезва вдън земя и доброволно се самозаключва в килера.

Докторът от експертния съвет към кризисния щаб има най-успокояващ глас и борави само с факти. Ще си направя 8-часов запис на всичките му изявления от извънредните ежедневни брифинги и ще го въртя вместо relaxing playlist for optimal productivity.

Добро утро,
днес е 64-тият ден, откакто работя с дете на главата и солети в ушите без присъствие на втори възрастен в къщи.


02.04.2020

След като колега карантинец лично ми докладва, че когато отворят кръчмите, планира да отиде на кръчма с преспиване, предлагам въвеждане на следните мерки за спасение на икономиката още от сега:

  • Военните да започнат да тренират за полеви кръчми в Арена Армеец, че сегашните няма да удържат на наплива.
  • Тур-операторите могат да започнат ранни резервации за вътрешно-градски кръчмарски туризъм.
  • Превозвачите и таксиметровите шофьори да организират рейсове за масово извозване на преспиващите под масите, чиято резервация е изтекла, но не са в състояние да се приберат.
  • Ресторантьорите да започнат да варят гаражна ракия, защото наличностите им надали ще стигнат.
  • Предприемачите да основат старт-ъпи, които да изкупуват домашната ракия на бедстващи пенсионери с опция за доставка пред и около кръчмите за клиенти, които не са успели да си запазят места.
  • Маргиналите да се заемат с рекламните кампании.
  • Художниците да се преквалифицират в карикатуристи – цялата тази ситуация ще има нужда от увековечаване!
  • Адвокатите да изготвят договори с клаузи за форсмажор, защото не се знае дали вирусите няма да станат резистентни на алкохол и да ни затворят отново.
  • Нотариусите да подготвят пълномощни за представителите на желаещите за вътрешно-градски кръчмарски туризъм, които обаче са възпрепятствани да пътуват лично.
  • НПО-тата да разкрият ДМС номер за нуждаещите се, които не могат да си позволят кръчма с преспиване.
  • Учителите да организират зелени лагери с детско шампанско, за да позволят на децата да подивеят, а на родителите да се възползват максимално.
  • Инженерите да планират как тези лагери да са напълно обезопасени, за да се даде възможност за релакс и на самите учители. Те го заслужават.
  • Строителите да построят специални СПА ол-инклузив кръчми за медиците ни – те ще имат нужда от пълен релакс.

Добро утро,
днес е 21-вия ден, в който обмислям как да спася бизнеса.


03.04.2020

Дами и господа, моля за вашето внимание!
Представям ви героите в римувано повествование:

Дон Кюфтакий, който лесно се отплесва,
Доня Кюфтакеса, която искаше да е принцеса.

Дон Короний, който бързичко рогцата си свалил е,
за да може Бащатко с височайша шапка да се сдобие.

Малкото бебе освежено със зелено-лепкава коса,
до него – Каката със панделка по цялата глава.

Пролетната птица бдяща над гнездото си грижливо,
Малкото пиле, което просто искаше да е красиво.


Добро утро, днес е 22-рия ден,
в който тренирам изкуството на Дзен.


04.04.2020

Събудих се рано и заопипвах тъмнината стелеща се върху нощното ми шкафче, търсейки Времето-Си-За-Кафе. Не го намирах, а точно от това имах нужда в момента. Съборих будилника върху оглушителната тишина на снощните сънища, което отекна като зловещ акорд и превърна Желанието-Ми-За-Кафе в първичен звяр със светещо-червени очи. Силуетът му се издигна по средата на стаята като всепоглъщаща сянка, настъпила пантофите ми, готова да ме заблъска в гърдите, призовавайки прииждащите сили на разсънването. Продължих да търся все по-трескаво и, притисната от изгарящия поглед на чудовището, съборих последните съпротивителни сили на спящата си мускулатура, които се разбиха в пода с плясъка на хиляди криле. Само да го намеря, ще отида оттатъка и ще…

Оттатъка!

Там съм го оставила. Няма как да е другаде. Пренебрегвайки правописните правила, заради благозвучието, което отекваше предизгревно единствено в моята глава, станах и отместих Желанието-Ми-За-Кафе от пантофите си, за да измина дългия път към Оттатъка-Където-Пия-Кафе.

Направих си ароматно-черната напитка, чийто дълбок вкус съвсем скоро щях да разваля с тонове захар и хиляди литри прясно мляко. Надявах се ароматът й да омилостиви Времето-Ми-За-Кафе и то да дойде при мен. Да се настани удобно Оттатъка-Където-Пия-Кафе и да засити жаждата на Желанието-Ми-За-Кафе.

Ще приседнем кротко тримата на специалния Стол-На-Който-Пия-Кафе и ще се загледаме през прозореца в очакване на първия слънчев лъч, който да ни прогори в зениците с мощта на вдъхновението от живота след кафето.

Добро утро,
днес е 12 880-тия ден, в който мога да съзерцавам изгрева, дори когато не го виждам.


04.04.2020

Фенове!
По принцип ФБ профилът ми не събира фенове, заради вроденото ми усещане за ирония, плейтнато в канапе от сарказъм и поръсено с лек дресинг от черен хумор. Но невъзможното се случи! Карантината прикова хората на компютрите и ги накара да лайкват повече от всякога. Анализирах статистиките на постовете си, проследих трафика във фийда си, преброих ръчно годежа във ФБ, оптимизирах посланията на кампаниите си и не постигнах нищо… но след като си премерих температурата, успях да се превърна в инфлуенцар.

Направих турне.
Създадох визуални шедьоври, защото съм чела в лекциите по маркетинг за привлекателната сила на изображенията. Включих и рими, защото имам смътен спомен за преподавателите по дизайн, които все говореха за вица в рекламата, но без да ги превръщам в поезия, за да достигна до по-широка аудитория. Обиколих всяко кътче на необятния Интернет, освен може би Тиндър, и събрах повече сърца отколкото Его-то ми може да понесе.

Добро утро,
днес 23-тия ден, в който започвам деня си с художествено описание на прозаични случки от деня, вместо обратното.


04.04.2020

Аз ви казах, че създават експертния съвет, за да престанем с меметата!

Ето – престанахме и го разпускат 😀


05.04.2020

Предлагам кризисно разкриване на следните номера:

  • DMS SHTAB за финансиране на нов експертен съвет
  • DMS NOSHT за повече извънредни ежедневни брифинги
  • DMS 6040 за по-високи заплати на желаещите да даряват
  • DMS MARGINAL за тези, които нямат мерцедеси
  • DMS TKZS за оборудване на безработните с мотики
  • DMS 5000 за съпротивата по парковете
  • DMS DARVINAWARDS за тържествата по Великден
  • DMS STOPAMIN за по-разнообразни алтернативни проучвания
  • DMS BINGO открий кой на коя линия работи и спечели безплатен шезлонг на плажа

Добро утро,
днес е 24-тия ден, в който настоявам за масова ваксинация в БДЖ


10.04.2020

Антиваксърите не предлагат корона-партита за имунитет…

Не се притеснявайте – БПЦ ще се погрижи!


13.04.2020

Музата ми зави в неочаквана посока, разкри пред-великденските си страсти и създаде Страстна седмица 2020.

Добро утро,
Днес е 32-рия ден, откакто пиша художествени постове по актуални теми.


13.04.2020

След като станах интернет звездъ, инфлуенцар и хоум-офис коч, реших че е нередно да лишавам света от възможността да върти очи пред художествените ми напъни в нервно очакване все някога да разбере какво е искал да каже автора.

Затова Дневник на карантинеца вече е онлайн.

Стартирах масирана рекламна кампания в социалните мрежи чрез пост в личния си профил и съвсем скоро ще кача екпоненциално нарастваща графика от Аналитикс за посещенията в сайта си.

Платих 79.98 лв. без ДДС за СЕО оптимизация и очаквам всеки момент да се класирам малко над логото на Гугъл.

Разбира се, посъветвах тези, които са го чели да НЕ ИЗЛИЗАТАТ от фейса заради линк към сайт с ненаучна информация по темата.

Добро утро,
днес е 32-рия ден, откакто обявих безусловна капитулация пред Музата си.



бел. авт.: Читателю, благодаря, че стигна до края. Надявам се да съм внесла малко позитивизъм на фона на общия шум от негативни новини, мемета и постапокалиптични прогнози. Чуй и интервюто ми за БНР Радио Шумен, където няма да разбереш „какво е искал да каже авторът“, но може да научиш как започна всичко, защо реших да го споделя и какво общо имат художника и дизайнера с писането.

Виж и втора част на Дневник на Карантинеца – в епицентъра на Пика – продължението, в което Музата ми няма да те разочарова.