Личен блог

Лични гледни точки и блог статии за нещата извън изкуството. Размисли по разни въпроси. Ирония. Хумор. Есе-та.

Състояние на полет или тялото като условност за духа

Полудив, полумъжки, полудоберман

Обожавам уюта на дома си и илюзорната сигурност, която притъпява сетивата ми до степен на комфорт. Но не ми е достатъчен, защото е прекалено затворен, когато копнея за широтите на степта и защото стените му възпират аромата на боров покой.

10% позитивизъм

Четки и Палитри 65

Сутрин се събуждам, защото отражението на слънцето в отсрещния прозорец ме изгаря в зениците, през клепачите, плътно запечатани с гурелите на приятния сън. Отварям очи и изгревът поднася твърде много цветове за съзнанието, претендиращо, че сънува в черно и бяло.

Гняв

Гняв - маслена живопис сюрреализъм

Гняв е есе от Любомира Попова Fineluart

Човек трябва да има хаос в себе си, за да роди танцуваща звезда.
Ницше

Щастието е емоция, на която се оставяме напълно, наслаждаваме й се, а когато все пак приключи, запазваме спомен, лишен от съжаление за пропуснати възможности или неосъществени блянове. Покоят е различен от щастието. Щастието е красиво изживяване, почти недостижимо и вечно изплъзващо се във въртележката от неизбежните подробности /винаги недоизпипани или недоизяснени/. Покоят е пълна липса на емоции. Именно затова той е единствената пълноценна форма на почивка – отърсен от ежедневието, егоизма, компромиса – от всичко.

Обичам своя вътрешен гняв

Вик - маслена картина живопис

Обичам своя вътрешен гняв. Но не в онази негова разрушително форма, чрез която вреди и заради която, даже е удостоен с титлата „смъртен грях“. Обичам го, когато е творчески, когато подбужда съзидателните ми сили като стихия, която притиска разумните доводи, за да доведе до повърхността поривите на въображението. И да ги подбуди да действат.