Проза от Любомира Попова Fineluart

Проза от Любомира Попова Fineluart (художник, сюрреалист) – разкази, есета…

Доберманът от третия етаж

Hälfte doberman

Доберманът от третия етаж излизаше от дома си с бясната скорост на нетърпението и с пламенния трепет пред новите предизвикателства. Дните му преминаваха през бурния бяг на себеусъвършенстването, преследването на целите, надпреварата с времето и играта със слънчевите лъчи досами залеза. Препускаше през живота гордо, свободно, волно и целеустремено. Но не забравяше да бъде отговорен, здраво стъпил на земята, изпълнен с доброта и вяра. Целеше се нависоко, но не пропускаше стъпала в бързината. Даваше добротата си в аванс и не чакаше отплата. Можеше да хапе мощно, но не предизвикваше ситуации, които да го налагат. Не отвръщаше на ударите и не обръщаше другата буза.

Състояние на полет или тялото като условност за духа

Полудив, полумъжки, полудоберман

Обожавам уюта на дома си и илюзорната сигурност, която притъпява сетивата ми до степен на комфорт. Но не ми е достатъчен, защото е прекалено затворен, когато копнея за широтите на степта и защото стените му възпират аромата на боров покой.

Гняв

Гняв - маслена живопис сюрреализъм

Гняв е есе от Любомира Попова Fineluart

Човек трябва да има хаос в себе си, за да роди танцуваща звезда.
Ницше

Щастието е емоция, на която се оставяме напълно, наслаждаваме й се, а когато все пак приключи, запазваме спомен, лишен от съжаление за пропуснати възможности или неосъществени блянове. Покоят е различен от щастието. Щастието е красиво изживяване, почти недостижимо и вечно изплъзващо се във въртележката от неизбежните подробности /винаги недоизпипани или недоизяснени/. Покоят е пълна липса на емоции. Именно затова той е единствената пълноценна форма на почивка – отърсен от ежедневието, егоизма, компромиса – от всичко.

Обичам своя вътрешен гняв

Вик - маслена картина живопис

Обичам своя вътрешен гняв. Но не в онази негова разрушително форма, чрез която вреди и заради която, даже е удостоен с титлата „смъртен грях“. Обичам го, когато е творчески, когато подбужда съзидателните ми сили като стихия, която притиска разумните доводи, за да доведе до повърхността поривите на въображението. И да ги подбуди да действат.