Дневник на Карантинеца 2 – в епицентъра на Пика

Дневник на Карантинеца - в епицентъра на Пика

Лирическият герой е приключил с трепетното очакване на Платото и в момента се намира в епицентъра на Пика. Вярно, лишен е от американски камиони, най-вече защото пликчетата за малки боклучета се превърнаха в дефицитна стока, но е успял да прочете „451 по Фаренхайт“ и сега усеща извънредните ежедневни брифинги на НОЩното шоу като част от Семейството си.

Карантинецът е все така в условия на безусловна капитулация пред Музата си, каквато е обявил още в първа част на Дневника и продължава да хиперболизира информацията от всекидневието в иронични истории, плейтнати в тънък намек за (черен) хумор и обилно поляти с нагарчащ дресинг…

!внимание !високи дози ирония


14.04.2020

Омръзна ми от тая изолация, сложих си био-еко-безглутеновата маска леко накриво, нарамих раница пълна с фурми и тръгнах към Витоша.

Пътят към Платото беше стръмен, неравен и изпълнен с тревожност. Като истински партизанин притичвах на прибежки през шубраците, за да избегна всички КПП-та в подстъпите към епицентъра на Пика. В джоба пред сърцето си бях пъхнала емоционален ръкопис на декларацията, която любимата ми да прочете, в случай че отдам живота си в името на Свободата.

Стигнах до планината и поех нагоре.
Тялото ми беше уморено, нетренирано и тежко. Краката ми се препъваха в борови иглички и надземни коренища. Коленете се раздираха в шипките и малинаците. Дробовете се задъхваха зад маската, неспособни да дишат с целия си обем. Раменете гаснеха под тежестта на фурмите за милиони….

Но аз самата бях лека.
Носех се над пътеките. Реех се над къртичините. Прелитах над древните каменни мостове с устрема на дивите витри. Понасях се върху лекотата на боровия аромат и се спусках до бистрите поточета за глътка живителна вода. Катерех стръмни върхове и спусках опасни дерета, преминавах скърцащи дървени мостчета и наблюдавах това, което не бях виждала отдавна. Гледката долу. Днес тя беше снела пурпурния ореол на сивотата и пред взора ми се разкриваше съвсем детайлно града, който напусках в момента…

Стигнах до Платото и дъхът ми спря.
Необятните полета се сливаха с небето. Високи пролетни треви се приплъзваха по хоризонта и, във вихъра на страстната целувка, отдаваха част от утринната си роса на белите пухкави облаци. Нежни цветя надничаха нежно из земята жадуващи да докоснат първия лъч на новия ден. Огромни назъбени канари стояха тежко и сякаш нашепваха за неизминатия път надолу към реките на древните си закръглени събратя…

Стигнах!
Устоях на трудностите, но съм тук!

Но дали Платото наистина е сплескан Пик или най-доброто от НОЩното шоу тепърва предстои?


15.04.2020

Скука!
Таргетират ме по скуката в необятните полета на домашната изолация.
Аз пък, щото си нямам ангел, дори слаб, се поддадох.

Записах техния курс против скука и сега съм под напрежение. Браво. Това ме поддържа жива. Цял месец във ФБ фийда, в който живея, се усеща липсата на тревожни новини, стрес постове, паникьорски излияния и постапокалиптични прогнози. Явно и другите ги е ударило на скука.

Вече не пия дълго кафе под набезите на домочадието, което търси внимание. Сега съм заета жена. Търся време да уча.

Вече не пропускам хранене под вдъхновението на работния процес. Сега си имам оправдание – ще уча!

Търся начин да спра да работя. Няма как, желанието за нови знания е по-важно. Някой ден ще се завърна с величието на новите си умения, ще ударя конкуренцията в земята.

Спрях да се занимавам със семейството. Все пак, развитието ми ще донесе повече благополучие за всички. Да чакат.

Не си играя с детето. Браво. Нека знае, че животът е суров и майките работят. То пък си намери уроци в Тубата и само си се научи да рисува. Даже по-добре от мен.

Добро утро,
Днес е 34-тия ден, в който питам – лично мен ли ме таргетират тия реклами?
Все тая.
Важното е да не скучая.


16.04.2020

Задължение!
Изведнъж всички отвориха ресурсите си и започнаха да препоръчват книги, онлайн събития и домашни занимания. И винаги с послание, че е задължително четиво по време на кризата.

Задължително ще ги изчета всички!

Дано Бог се смили над нас и ни прати инструмент, който задължително да удължи карантината, за да имаме време за четене.

oh, wait…


16.04.2020

Дневник на Карантинеца – задължително четиво по време на кризата.
Интервюто ми за БНР – задължително слушиво по време на кризата.

Влизам в тренда и си правя каквото поискам.
Нареждам художествените си импресии до задължителните четива по време на криза, за да не се цепя от колективно-осъзнаваното препоръчване на задължителни четива, обучения и ресурси.

Споделям интервюто си за БНР Радио Шумен.
Дори и да се абстрахирате от треперещия ми глас, няма да разберете „какво е искал да каже авторът“, но може да научите как започна всичко, защо реших да го споделя и какво общо имат художника и дизайнера с писането 😉

Добро утро,
Днес е 35-тия ден, в който водя #ДневникНаКарантинеца by Fineluart


16.04.2020

Правописни грешки!
Обвиниха ме в неправомерно използване на правописни грешки, най-вече в областта на члена, и ме заплашиха от лишаване от Нобелова награда за кризисно литературно творчество.

Реших да постъпя иновативно и да редактирам срещу скуката, вместо да пукна пролетта у нас.

Спрях да се тригървам от експоненциално нарастващия нюзджакинг и седнах пред прашасалата пишуща машина. Ще поправя всички грешки и ще налучкам повечето запетаи в най-великото си произведение.

Лека нощ, добър ден,
пак със пълен член…

Ден 35 от „Дневник на Карантинеца“
by Fineluart


17.04.2020

Пликчета за малки боклучета!
Стоя си боса, с бирено коремче в кухнята и се чудя откога малките пликчета, в които си изхвърлям трохите, се превърнаха в дефицитна стока.

В това време героичната ми осанка е мощно изправена пред сивите тръби, свързващи сифона с водопреносната мрежа. Естествено, био-еко-безглутеновата ми маска е сложена на принципа тука има – тука нема, защото все още няма обществен консенсус за това.

Стоя и се чудя как да се погрижа за народонаселението в Апартамента, което не заслужава да бъде лишено от възможността да въведа всякакви улеснения за неговото простичко битие. Особено сега, преди изборите за нов глава на домакинството, които ще се проведат чрез новото национално преброяване на населението и в които опонентът ми, вече със статут на законна половинка, ще се преброява заедно с мен.

Добро утро,
Днес е 36-тия ден, в който решавам битови въпроси от вътрешната страна на КПП-то на Апартамента.


17.04.2020

След като най-доброто нощно шоу на Суверена беше заменено с нещо Цитрусово и трудно за произнасяне, реших да внеса по-разнообразни графики на екрана и нахлух редакцията на Телевизията Майка.

Затворих лаптопа, от който главният редактор ръководеше екипа си дистанционно, изправих се пред журналистите, самообявих се за инструмент в ръцете на Музата си и наредих:

„Нека бъде НОЩно шоу сутринта. Нека зрителите започват деня си с експоненциално нарастващи графики – понякога с Пикове, друг път с Плата, а ако недоволстват, да се включи и 7-ца спатия. В манипулац… ъъъ… В маркетинга сочещите нагоре графики са символ на просперитет.“ И журналистите разбраха, че това е добро.

„Нека бъде някой министър да направи паралелно шоу, чиято графика да е като ЕКГ – с много Пикове от внезапни забрани, последвани от сърцати спадове на отменени наредби, тук-таме някой ТИР с маски и сушени плодове и понякога крем Каро.“ И журналистите разбраха, че това е добро.

И благослових този ден и го осветих, защото е първият от четирите ни почивни.

Добро утро,
Днес е 36-тия ден, откакто съм инструмент в ръцете на Музата.


18.04.2020

След като снощи вечерях домейн, а на сутринта предложих на детето да закуси с WordPress, за днес съм планирала кризисна почивка с елементи на обезлесяване на вътрешната страна на КПП-то чрез кризисно почистване на двора от неправомерно прорасли фиданки.

Добро утро,
днес е 37-мия ден, в който се чудя на колко ситно се реже PSD за оптимална запръжка на HTML.


18.04.2020

След като ме джъджнаха, че се тригървам, се отдадох на експириънса „да се хващам като заблудена овцЪ“.

После спрях да фийдбеквам нюзджакърите във фийда си и се върнах към обичайните си занимания да дизайнвам контент в диджитъл среда.

Добро утро,
днес е 37-мия ден, в който интерактвам с чуждици.


18.04.2020

Допълвам списъка с кризисни номера:

  • DMS KPP за да започнат да ни пляскат и полицаите
  • DMS BLOKADA да дойде Брус Уилис да ни затвори по стадионите
  • DMS BELENE за противниците на строгите мерки
  • DMS INSTRUMENT за по-пропорционална диспропорция в ограничаването на правата ни
  • DMS BASHTICA в случай че пак отидем за гъби на изборите

Добро утро,
днес е 37-мия ден, който пускам DMS STOP5G, за да спрат да ни облъчват с вируси.


19.04.2020

Дигитална тенекия.
Като виден представител на поколението аналогови чеда милиони пъти съм киснала под проливни дъждове в очакване на Неидващия. И съм прогаряла зениците си от взиране в августовския пек под изпепеляващото очакване на Неприближаващия. И съм се скитала с хилядолетия, за да стигна до Мястото, на което Недостижимият да ме остави сама с очакването на буря от страсти, чиято бленувана вихрушка така и да не ме връхлети.

А тази вечер си бях вкъщи.
Нагласена с най-новата си ефирна рокля от черна дантела с мъждукащи тук-таме камъчета разноцветен кристал, сложила лек грим с полъх на невидим парфюм, си бях сипала тежко мерло в изящен бокал, чийто дъх на кърваво-червен сорт оставяше следи от древен корков аромат по небцето.

Чаках заветния механичен звън.
Настанена удобно сред всепоглъщащата мекота на най-удобния син фотьойл, стоях заслушана в симфонията от звуци – кризисни аплодисменти, прелитащи по празните булеварди сирени, православни песнопения в далечината, болезнено прогаряне на пърхащи крила в нощната лампа и, от време на време, неустоимият за сетивата звън на искрящото вино доливано в крехката чаша.

Точно в полунощ проехтя отрезвяващ звън на камбани.
Станах, изтупах прахта от избледняващата дантела и нахъсано се устремих към шарените яйца, чието вдъхновение от престоящото празнично състезание за най-здрава черупка не исках да разочаровам.


20.04.2020

След като загубих Голямата семейна война за закуската, а окончателното решение на здравословния въпрос беше отсъдено в полза на течния шоколад, реших да се отдам на изкуство за изкуството.

В опитите си да издигна творческия потенциал на празничната украса до нови висоти, успях да предизвикам ВЕЛИКАТА семейна война, организирайки блиц-криейтив коронация на синьо-жълтото яйце с прасешка глава.

Великите сили осъдиха остро действията ми и запазиха дипломатическа дистанция. Но когато оправдах действията си с липса на корона с говедо, внесоха новости на Западния фронт и ме принудиха да отстъпя. Доброволно подписах безусловна капитулация, но си запазих правото на шпионаж по време на Студената храна за следващите семейни закуски.

Добро утро,
днес е 39-тия ден, в който ви приканвам да четете внимателно, защото няма да повтарям.

pig


20.04.2020

Предизвиквам ви!
Като виден представител на поколението аналогови чеда хилядолетия наред съм усъвършенствала изкуството на спора очи-в-очи без екстри като „блокиране“ и „репорт към админ“. Естествено, в най-невръстна възраст съм тренирала и уменията „обръщане на гръб с елементи на тропнат крак“ и „обаждане на другарката“, но така и не успях да ги усвоя, защото още тогава ми се сториха непродуктивни.

Наслаждавам се на спора във всичките му разновидности:

  • Дискусия с елементи на спор.
  • Дискусия с размахване на ръце.
  • Разгорещена дискусия с размахване на прашасали книги и линкове от Уикипедия.
  • Спор.
  • Спор с елементи на ирония.
  • Спор на ръба на сарказма.
  • Спор заради спора.
  • Спор под влияние на Его-то.
  • Спор с епитети.
  • Спор с цветущи епитети.
  • Спор с обидени.
  • Спор с безвъзвратно обидени.
  • Спор с неразбрали какво станА, та не вечерЯхме…

И сега категорично твърдя: В спора НЕ се ражда истината, освен ако търсенето на Истината не е сред житейските цели на всеки един от участниците.

Добро утро,
днес е 12 896-тия ден, в който ви предизвиквам: Change my mind в коментар!

Change my mind


21.04.2020

Скука.
Моментът, в който разбереш, че не си си направил добре семейното планиране и си родил така, че естествената възраст на детето за проиграване на скуката да съвпадне с периода на домашна изолация… разбираш, че „да пукнеш пролетта у вас“, всъщност, не е толкова лошо рекламно послание.

Смилих се и пуснах детето от килера.
То обяви, че мозъкът му е празен, а после ме обвини, че съм ужасна майка, защото нямам никакви идеи и с драматичен жест се хвърли на дивана в разперена поза от типа „вие сте виновни за всичко“. Това ме замисли дали да не го върна обратно, но в крайна сметка реших, че е време за по-драстични мерки.

Нахлузих еко-био-безглутеновата си маска на принципа тука-има-тука-нема, защото нямам очила за бърсане; преметнах детето през лявото си рамо, защото съм десничарка; стиснах 300 лева в дясната си ръка, защото нямам 5000… И… потеглих.

Изминах километри по изпръхналата пръст, която жадуваше живителен пролетен дъжд, стъпках няколко жълтурчета, отнемайки им възможността да се превърнат в глухарчета и да понесат детските мечти отвъд хоризонта… и стигнах до обетованата земя, където батковците тренират паркур.

Там, на обетоненото ръбче, се включихме в тренировката и предизвикахме усмивки с елементи на смях у всички минувачи в този облачен ден, малко преди новата зора на новото време да ни отведе в новия свят.

И, докато батковците се премятаха през глава, детето проигра всички сложни упражнения, които можа да имитира под противоепидемичните наставления на майка си: не пипай парапета, не знаем кой го е пипал; не скачай на острите камъни по ръба; сложи си малко спирт на ръцете за по-добър плацебо ефект. В това време аз разтегнах няколко нетренирани сухожилия, а мъжът ми демонстрира няколко лицеви опори в казармен стил.

Добър ден,
днес е 40-тия ден, в който тренировките на въздух са обществено противоречиви.


21.04.2020

Историята се повтаря.
След като вчера годишнината от Априлското въстание ни изненада като декемврийски сняг столична община, НОЩното шоу предизвика истински фурор като се появи наистина посред нощ, за да намекне, че историята с Чернобил може да се повтори. Разбира се, ни успокои, че за момента положението е „Not Great / Not Terible“, но предизвика у нас една леко повдигната вежда над съмнението дали ни казват всичко…

Докато си стоим вкъщи в очакване на епидемичния Апокалипсис, в Израел се провежда масов протест с елементи на социална дистанция между протестиращите. Това ни вдъхновява, но в крайна сметка, решаваме, че поради липса на достатъчно тежки машини, у нас няма смисъл от повторение на историята с недоволството на един народ. Нужно е просто кротко да устискаме до изборите и, докато чакаме, да дадем възможно най-голям брой лични данни за националното всенародно преброяване.

В това време по медиите се повтаря историята от четвъртък с Опълченците на Цариградско:

Грабвайте салата! – някой се изкряска
и автомобили с местна регистрация фръкнаха завсачска
кат демони черни към черний КПП…

И въпреки че ни казаха, че като нямаме хляб, можем да караме мерцедеси, ние си държим на старите дизеларки и роптаем срещу липсата на пасти в затворените сладкарници.

Междувременно социалните мрежи бяха взривени от въпроси:

  • Кога НОЩното шоу ще обяви извънреден брифинг за нивото на река Дунав в сантиметри?
  • Кога ще се „вдигнем като един“ за освежаващо хоро на Орлов мост?
  • Няма ли кой да разкрие DMS NARODE, за да финансираме някого, който да ни оправи за поне 800 дни, но за не повече от 30 години???

Добър ден,
днес е 40-тия ден, в който историята се повтаря, давайки ни шанс за поука, но ние не искаме шанс, а просто Положението някакси да се оправи.


22.04.2020

Разкажи ми за външния свят. – Прошепнах тихо и очите му се помрачиха.

Не бях излизала от убежището, откакто голямата опасност принуди хората да се крият един от друг и жадувах за зелената пролет и дъхавия люляк. Съпреживявах външния свят чрез богатството на разказите му и очаквах с нетърпение всяко негово прибиране, просто за да послушам.

В началото говореше с плам, в зениците му проблясваше надеждата за новата зора, а историите бяха разнообразни – за хората, които също като него притичваха на прибежки, за чистия въздух на празния булевард, за притъмнелите очи зад маските, за тичащите волно кучета, за нежните зелени пъпки по старите дървета, за прекрасните цветя, които продължаваха да цъфтят напук на всичко и не се интересуваха, че вече не е останал кой да им се порадва.

– Разкажи ми за външния свят. – Прошепнах нетърпеливо.

– Добре. – Каза сякаш с нежелание, хвана ме за ръка и ме поведе към стаята. Напоследък в разказите му не можех да позная нищо от света, който бях оставила зад гърба си. Все по-рядко говореше за това и твърде внимателно си подбираше думите.

Докато ме водеше по безкрайните коридори на убежището към най-далечната стая, се загледах в осанката му. Широките рамене, в които някога се влюбих, сега бяха приведени тревожно. Малките усмихнати бръчици около очите му все по-често потреперваха тревожно. Ръцете му, които едно време уверено ме водеха напред в живота, сега ме стискаха плахо, докато бързаха да ме скрият в стаята.

Когато стигнахме, трескаво затвори вратата, огледа се няколко пъти, приседна в ъгъла и се сниши. Седнах до него и се загледах в очите му, които ставаха все по-дълбоки, докато обмисляше как да ми разкаже за новия свят само онова, което беше безопасно.

– Разкажи ми за външния свят. – Прошепнах настоятелно, защото се надявах да не е чул малките стъпчици, които бързо се стрелваха през убежището и се приближаваха към нас неумолимо. Знаех, че нищо няма да ми разкаже пред детето.

– Разкажи ми за външния свят!
– После.


22.04.2020

След като изкачихме дългия път до Платото, по което ни забраниха да се разхождаме и започнахме да претръпваме в очакване на Пика, който така и не идва, се оказа че се нуждаем от по-твърди мерки за предизвикването му.

Поради липса на достатъчно тестове за тестване на целокупното българско човечество, а целевото тестване чрез бързи тестове на по-равните групи, не даде желания резултат, се наложи средНОЩно въвеждане на по-ефективна стратегия.

Беше пренебрегнат първоначалния план да се пренебрегва грижата за здравето на медици извън болници, в които се очаква да се лекуват божиите инструменти, ако аурата им не сработи и започна тестването чрез тестове от типа „каквито има“ на лекари на по-задни линии.

Стартира се със спешната помощ в най-голямото огнище и то не кога да е, а точно след мащабната великденска обмяна на вируси. Така броят на заразените скочи драстично, а намекът за страх се усили, защото тези хора на ден преглеждат твърде много пациенти и все в рискови групи.

Посъветвах НОЩното шоу да не прави извънреден брифинг по въпроса и да изчака точния момент, в който новината да възроди първоначалната паника, защото без нея Музата ми се затруднява, но то ме изненада с промяна на радиационния фон откъм Северния Изток.

Междувременно осъзнах, че учредяването на Пика ще обезсмисли обучението срещу скука, което записах и ще се наложи да уча за истински знания и реални умения.

Добро утро,
днес е 41-вия ден, в който си търся повод за мемета.


22.04.2020

Никога няма да забравя добротата в загрижените очи на моя отряден ръководител в отделението по разпалване на пожари. Та нали именно той ме вдъхнови за всеотдайността на истинския доброволец, който рискува живота си в полза на хората!

Именно старият добряк ме научи да вярвам безрезервно в големия смисъл зад дело на героите, които всекидневно спасяваха хората от упадъчните влияния върху психичното им здраве. Именно той пръв ме заведе на терен и ми предаде всички знания и умения за разпалване на огньове. Огньове, чрез които потушавахме опасността от екзистенциални страдания за човека. Искаше да продължа делото му в името на обществото. В името на Сигурността.

Сепна ме виновното усещане, че искам отново да погледна в тайника, където бях скрила магичния дъх на хартия и опасните проблясъци на печатарско мастило. Дали ако надникна там сега, ще успея без някой да ме предаде? Мисля, че съседското дете не е наблизо.

Добро утро,
днес е 41-вия ден, в който имам усещането, че някои четива се преживяват наяве.


22.04.2020

Начи, писна ми да ме обвиняват за кризата в авторитарния ми Апартамент и реших да проведа обиколка на терен. Първо отидох при мъжа си:

– Още ли не си продал москвича, за да дадеш джобните на детето!?
– Ти да не искаш да се кача на масата и да хвърлям пачки на жълтия паркет?
– Не разбира се, може да ги обърка със салфетки да му дадеш лош пример! Ако продадеш колата и му даваш 40% от джобните, ще ти обещая да му давам другите 60.
– Ще ми обещаеш или ще му ги дадеш?
– Ма, кажи едно благодаря, бе! Хайде смири се малко! Аз просто искам да ви опазя.
– Глупости, пращаш ме до магазина по 46 пъти на ден.
– Само откакто пликчетата за малки боклучета станаха дефицитна стока.
– Ти не беше ли маргинал? Как ти хрумна да определяш бюджети?
– Я стига с тия въпроси, искам да гледам филм!

Погалвам го по главата, точно както аз бях погалена по главата от четирите Музи на изкуствата и продължавам обиколката си към детската стая. Там разбирам, че детето е твърде малко за джобни, но пък е пълно с екзистенциални въпроси. Сядам зад бюрото, нагласям си еко-био-безглутеновата маска на принципа тука-има-тука-нема, давам му информация в цифри за всички изядени шоколади, показвам му експоненциално нарастваща графика за вероятността Пикът на Чук и Пук да дойде тези дни и му давам възможност да пита:

– Мамо, ако си изям акото, ще хвана ли корона-вирус?
– Следващият въпрос, моля!
– Трябва ли и децата да носят маски?
– Аз да не съм ти коремен хирург?
– Щом не кашлям, не мога ли да отида в парка?
– Ти току що описа безсимптомното протичане на на болестта.
– Хиляди деца се готвят да отидат на детските площадки, а аз трябва да си стоя вкъщи!
– Не, хиляди деца не се готвят да отидат на детските площадки.
– Защо мармаладът да не е полезен, нали е от плодове?
– Въпросът ти е безсмислен.
– Мамо, гладна съм, може ли супичка?
– Въпросите ти се разводниха.
– Защо не носиш униформа? И без това се държиш като генерал!
– Внимавай, момиченце, норвежците все още не могат да дойдат!
– А в Индия само ги бият и толкова…


22.04.2020

Начи, с тия затворени детски градини, взех че се вдетиних и реших, че отсега нататък ще участвам активно в онлайн игри. Освен това, измрънках достатъчно срещу неприятните рекламни послания и реших да споделям повече добри примери.

Започвам първото си игрово включване в рамките на извънредните си ежедневни брифинги не с кого да е, а с блестящите ми маркетинг преподаватели от Beyond ID Studio. Според тяхната кризисно-изолационна игра ми предстои „да стартирам онлайн бизнес с Лари Пейдж само за 37 дни„.

Това е добре, защото е модерно, актуално, хипер-безглутеново и с двустранна полза:

  • Инвестициите на Лари в моите хипертекстови връзки ще побутнат PageRank-а на Гугъл така, че сайтът ми ще започне да се посещава от поне един човек, освен мен.
  • В замяна, ще го включа към 43-тия ден от номинирания за нобелова награда за кризисно литературно творчество „Дневник на Карантинеца“, за да му помогна да стане поне малко известен.

Добро утро,
очаквам вашите кризисно-изолационни планове в коментар!


25.04.2020

Трябва да ти разкажа за външния свят. – Каза той и очите му потъмняха повече от всеки друг път.

Хвана ме грубо и ме задърпа по безкрайните коридори на убежището към най-далечната стая, взимайки цялото разстояние на бегом. Затвори вратата, барикадира я с масивния скрин и ме избута в тайника зад гардероба, където вече беше скрил детето.

– Трябва да ти разкажа за външния свят. – прошепна задъхано и сякаш се вцепени.

Знаех, че нищо няма да ми разкаже пред детето. Досега не го беше правил. НАДЯВАХ се, че нищо няма да ми разкаже пред детето. Погледнах невинното, преждевременно пораснало личице и потънах в широко отворените очи, където открих единствено неразбиране и сковаващ ужас. Отместих поглед и стоварих тежестта на свъсените си вежди върху неговото мъжко лице. И видях белезите. Не ги бях виждала досега. Или може би не съм искала да ги видя. Той отстъпи крачка назад и натърти:

– Трябва да ти кажа нещо за външния свят!…

Не успях да чуя следващите му думи, заради внезапния тътен, който разтърси зараждащия се нов свят от всички посоки. Вратата се заблъска в пантите си, сякаш става течение. Трегерите изскърцаха под напора на милиони пръсти, които се домогваха до неприкосновеността на убежището. В далечината се чу ужасяващ вой, сякаш всеки момент хиляди огладнели вълци щяха да нахлуят във вътрешността. Вятърът просвистя в пролуките на прогнилата дограма, донасяйки свежестта на отдавна забравени пролетни аромати. Чу се трясък и тежки стъпки заприиждаха през безкрайните коридори. Всеки момент щяха да достигнат до най-далечната стая, където един стар масивен скрин придържаше безопасността ни върху крехките си, съсухрени от времето плоскости. Грохотът от бушуващи стихии ме накара да изстена, вперена напрегнато в пребледнялото му лице:

– Какво става, буря ли е това?
– Трябваше да ти кажа за външния свят…


28.04.2020

Начи, писна ми постовете ми да бъдат запращани в небитието на таймлайна и затова продължавам да ги записвам в блога си.

На основание Ден 47 от Кодекса за кризисно литературно творчество качвам онлайн втора част на „Дневник на Карантинеца“. Лирическият герой е приключил с трепетното очакване на Платото и в момента се намира в епицентъра на Пика. Вярно, лишен е от американски камиони, най-вече защото пликчетата за малки боклучета се превърнаха в дефицитна стока, но е успял да прочете „451 по Фаренхайт“ и сега усеща извънредните ежедневни брифинги на НОЩното шоу като част от Семейството си.

Разбира се, аудиторията ми вече няма доверие в мерките, затова този път може да излезе от Фейсбук заради линк с недостоверна информация по темата.

Освен това, сайтът ми е изцяло зелен, така че между 9:30 и 18:30 часа е разрешено да се чете еднопосочно.


30.04.2020

След като осъмнахме с нова емотиконка за реакции, свързана с експоненциално нарастващата загриженост на хората по време на Голямата карантина, от името на целокупното фейсбук човечество питам:

А eye-roll кога!?


01.05.2020
Днес за малко да се изгубя в морето от мемета за новата емотиконка, но в крайна сметка открих как я виждат кардиолозите и това ме успокои.

Добро утро,
Днес е 50-тия ден, във който се интересувам то мемета.


03.05.2020
Ден 52:
Начи, писна ми да ми нямат доверие в авторитарния ми Апартамент и прекратих извънредните си ежедневни брифинги.

Да се информират както могат! Все пак, Фейсбук изобилства от информация за 5G, а в телевизора има предостатъчно експерти по футбол и предприемачество, които са много по-наясно с вирусите, пандемиите и адекватните мерки, отколкото всички шведски епидемиолози взети заедно.

След това пъхнах еко-био-безглутеновата си маска в джоба, защото принципът й на носене „тук-има-тука-нема“ вече е законен и грабнах населението на Апартамента, за да го поведа под строй на Голямото Второмайско Шествие в моя чест.

Обиколихме всички близки магазинчета за задължителната сутрешна обмяна на вируси, последвана от задължителното сваляне на кожата от ръцете посредством дезинфектант и отидохме в Парк 1. Тъй като бирите по пейките са забранени, застанахме на два метра от любимата си пейка с кафенце в ръка. Дойде достолепен орган на реда, за да ни предупреди, че де юре това е градинка, а не парк. Хвърлихме кафетата и панически избягахме от грозящата ни глоба в зигзагообразна права линия през криволичещи алеи и неокосени тревни площи.

Докато бягахме от органите на властта, се сетих, че аз съм Властта и еднолично наредих забавяне на темпото и аристократично пресичане на централен булевард към отворения Парк 2. Тъй като държах височайшата ми визита да не остане незабелязана от редовия гражданин, наредих артистично пльосване по очи от тротинетка, последвано от задължително събиращият погледите детски плач.

На входа на Парк 2 си взехме карта, по-скоро за спомен и, тъй като не си харесахме предназначения за нас син маршрут, тръгнахме по алеите съвсем двупосочно. Премахнатите ограждения все още си стояха, а около, под, над, върху и отстрани до тях се наблюдаваха експоненциално нарастващи нови пътечки, разорани в пръстта от небрежно заобикалящи граждани.

По време на инспекцията си по едипемични кризисни разходки, се удивих на спазването на мерките и отбелязах, че всичко си е наред – възрастните се разхождаха по двойки, четворки или някаква форма на четни числа; полицаите дистанцирано чакаха реда си в най-близкото кафе; а децата не облизваха съоръженията по площадките.

Забелязах известна диспропорция в пропорционалните права за придвижване на семействата с повече от двама възрастни, заради която се бяха организирали в кризисно редуване на разхождането на децата от един възрастен, за да могат останалите да спазват закона за събиране на двама пълнолетни накуп.

В крайна сметка, всичко завърши благополучно и се прибрахме с надеждата, че сме спомогнали поне малко за достигане на Платото на Пика, което всички така яростно чакат.


03.05.2020
След като днес спах до обяд, за да съм в крак с последните епидемиологични трендове в условията на Санитарно Извънредно Положение, се оказа, че съм изпуснала събитието на века и се наложи да видя ГЕНЕРАЛА ПО КОСТЮМ в нереално време, чак на повторението.

Това ме остави без думи и не можах да си задам обедната порция на нагли въпроси към прогностиците на епидемията, което ме лиши от възможността да си изпрося поредния взрив от хвалби за кризисно литературно творчество.

Всичко това ядоса Музата ми и, в условията на безусловна капитулация, се наложи да наруша медийното си мълчание и да възобновя извънредните си ежедневни брифинги. Разбира се, няма да позволя да ми задавате въпроси в коментар, за да не всяваме излишна паника.

Добър ден,
не се лъжете, че НОЩното шоу е свършило.
И докато се радвам на подарената си свише свобода, кризисно ще ви успокоя, че работата на Карантинеца няма да спре, защото той също има над 20-годишни познанства с лекари. Освен това, става всяка сутрин в 6:20 и спасява всенародния Фейсбукски синдром по очакването на Пика, отлагайки го за септември, без дори да си е обръснал главата.


03.05.2020
След като се оказа, че лично моето дете би било Причинител 0 на новия Пик след кризисното отваряне на детските градини, се разстроих, че няма да тестваме колективния имунитет на 3 морета.

От друга страна, експоненциалното отваряне на кръчмите ми подейства успокояващо и отново отложих желанието си да изригна срещу диспропорцията в пропорционалното ограничаване на правата ни. Все пак, ако си пийвам ракийката с Ганьо законно, какво ще ми пука, че съм затворена с някакви си КПП-та. А и той е роден в подобни условия, така че подобна перспектива го настройва леко носталгично.

Отново се настроих революционно, когато Ганьо ме светна, че неработещите детски градини ще попречат на ресторантьорите с малки деца да ходят на работа. Тамън намерих рулетка за провеждане на епидемиологично коректно пушене по градинки и се сетих за новата Фейсбук емотиконка. С нейна помощ ще давам подкрепа на съюзниците си онлайн и няма да се налага да излизам излишно.

И без това ще вали, а не искам да се мина, ако взема, че настина на площада.


04.05.2020
След като претърпях трансформация по оста Данъкоплатец – Маргинал – Тулуп, реших да оставя икономиката на мира и да се заема с важните неща.

Научих детето да играе карти и най-накрая схванах трепетите на родителството. Когато се научи да играе белот, ще се понеса на крилете на истинското майчинство и ще започна да говоря на „ние“: Ние имаме терца!

Добро утро,
ние ще спинкаме до обяд и после с ужас ще установим, че има само три аса в тестето.


06.05.2020
Добро утро,
поздравявам ви с тази храбро изплезена овца, която е глътка свеж въздух в изобилието от сладки агънца, икони със змейове и мемета с изядени Георги-овци във фийдовете ви.

Имате още една седмица да спите до обяд и после – юруш на тръстиките, че тези футболни клубове, които ще спасяваме, се нуждаят от нашите данъци.

Не на последно място, ви призовавам да гледате по-шашаво на живота и храбро да се плезите пред несгодите възможно най-често. Емпиричният ми опит сочи, че досега нито една баба не е поръсила нито един език с черен пипер.

Обявявам обратното броене до началото на края на първи сезон на Пика за обнародвано на основание Ден 55 от Кодекса за кризисно литературно творчество.

Добро утро,
днес е ден 7 до старта на Новата зора на Новия свят след Голямата карантина.


06.05.2020
Добро утро,
споделям ви това симпатично любвеобилно котенце, защото днес излезе новата ми статия за „Питай дизайнер“ в „Свободна практика“ и пак ще отговарям на въпроси за дизайн.

Ако смятате, че дизайнът на ФБ страница се изчерпва със супер яката корица – прочетете статията „Използвате ли всички възможности за дизайн на вашата Фейсбук страница?„!

Ако искате да си изпипате своята страница така, че да е привлекателна и ефективна – включете се с въпрос за нещата, за които се колебаете.

И споделяйте статията с познати, за които би била полезна!

*** особено ако спят до обяд и след това искат да задават въпроси за дизайн. Ще отговоря на първите пет коментара под статията до събота вечер, след което извънредния ми ежемесечен брифинг ще бъде завърши ***


06.05.2020
Начи, два месеца се чудя какво толкова се юрнаха да рисуват хората по време на изолация, та чак да ми вдигнат трафика към сайта двойно и тройно и все към статии в Арт блога ми от категория „Как да нарисувам„…. и сега разбирам, че всички тези посещения идват от системите за дистанционно обучение 🙂

Признавам, чувството е яко и се радвам, че колегите използват моите ресурси в обучението на децата и бъдещите художници!!!


09.05.2020

– Айде, Марийке, карантината свърши! Идвай на пейката до нас нас! Карантината свърши!

Пространството около Езерото с лилиите прокънтя от Призива На Свободата и напрежението у преминаващите минувачи започна да изчезва по експоненциално намаляваща крива.

Това ме тригърна внезапно и, в навечерието на Деня на свободна Европа, организирах кризисно пренасяне на Атмосферата На Свободата вкъщи.

С този акт, на основание Ден 58 от Кодекса за кризисно литературно творчество, откривам СЕЗОНА НА ИГРИТЕ С ВОДА, в който възможността да работиш у дома с дете на главата и солети в ушите се увеличава експоненциално!

Добро утро,
днес е ден 4 до старта на Новата зора на Новия свят след Голямата карантина.


09.05.2020

Събитията се развиват твърде бързо!!!

И въпреки че детските градини няма да бъдат отравяни, направих НАЙ-ВАЖНОТО ОТКРИТИЕ НА СВЕТА, което бледнее пред разните му там корони-морони и пред предстоящата икономическа криза!!!1!

Цели два месеца имахме екстра време и скучахме в очакване на Неидващото, а днес събитията се развиват с преломна за психиката скорост:

– Новата версия версия на ФБ предупреждава хората кой бранд не си е ъпдейтнал страницата!!1!
– Пуснаха самолетите и сега 5-жито директно ни имплантира чиповете под белега от БЦЖ, без да се налага да чакаме нова ваксина!!!1!
– Курсовете против скука ни направиха гуру-бизнесмени и се очаква втора вълна на икономически спад, защото никой от нас не ще да е клиент!!!1!
– Захвърлихме маските и прекратихме короната много преди медицината да осъзнае какво е станало!!1!
Потвърдихме теорията, че народ, който си слага маските, за да мълчи, но мълчи и без маска, не може да бъде унищожен!!1!

А аз, стратегически прескочих спането до обяд и се събудих направо вечерта, за да отстраня вредата от кафето, но да уцеля точното ракиено време и да съм недосегаема за маловажните неща.

Защото всичко това бледнее като мотивационен натиск пред НАЙ-ВАЖНОТО ОТКРИТИЕ НА СВЕТА:

Гъмбол се оказа котка!!!


13.05.2020

Трябва да ми разкажеш за външния свят… – Това бяха първите думи от часове.

Все още бяхме в тайника зад гардероба на най-далечната стая, в дъното на безкрайните коридори на убежището. Притихнали, стояхме заслушани в проглушителната тишина. Не знаех дали това, от което той се страхува е реално или беше просто палитра от нюанси на живописна пролетна буря. НАДЯВАХ СЕ да са нюанси на живописна пролетна буря.

Той трябваше да ми разкаже!

Нямаше вече как да мълчи, защото всички го изпитахме. Беше почти до нас и съвсем реално усетихме как раззиналата се паст на Неудържимото вилнее на милиметри от крехката защита на съсухрения масивен скрин пред вратата. Затова трябваше да ми разкаже. Нищо не можеше да е по-ужасяващо от това, което подсъзнанието е способно да произведе като Страх!

– Трябва да ми разкажеш за външния свят. – Казах напрегнато и отново се загледах в белезите му.
– Добре. – Каза той и малките усмихнати бръчици около очите му потрепераха още по-тревожно.

И ми разказа.

Като че ли нарочно не започна с историите, които помнех – за хората, които също като него притичваха на прибежки, за чистия въздух на празния булевард, за човешките очи зад маските, за тичащите волно кучета, за нежните зелени пъпки по старите дървета… Сякаш не искаше да ме подсеща за онова, на което се надявах. Единственото, което разбирах. От което не се страхувах. Но което вече не съществуваше.

Започна с домогващите се до неприкосновеността на убежището пръсти. Същите, които ни уплашиха. Които виеха в опитите си да нахлуят във вътрешността. Чиито изострени хищни нокти дращеха устремно в пролуките на прогнилата дограма. Чийто тежък тътен, до преди един безкраен миг, прииждаше през безкрайните коридори с грохота на бушуващи стихии. Които караха мъжкото му лице да пребледнява пред зараждащия се нов свят.

Те не съществуваха в стария свят. Нямаше да са с нас и след новата зора. Нямаше да издържат. Той ме увери. Познаваше ги. Знаеше къде се крият. Нямаше да успеят. Нямаше да ОЦЕЛЕЯТ. Тогава ние щяхме да излезем. Да напуснем безкрайните коридори на убежището и да потърсим онова, което жадувахме. Да го възродим отново.

Може би щеше да има други като нас, излезли от убежищата си. Голи в душите си, с износени дрехи. Жадуващи за новата зора. Да я сътворят наново. Щяхме ли да можем да ги различим? Щяха ли да са истински като нас? Както преди? Като за след това?

А ние бяхме ли истински като тях?

Стоях пред него онемяла. Гола в душата си, усещах как дрехите на гърба ми се превръщат в дрипи в реално време. В същото това време, през което просто си стояхме тук и чакахме. Като удари на часовник. Чакахме. Къссс… ръкавът ми окъся. И чакахме. Скръццц… крачолът ми се раздра от бедрата надолу, жигосвайки крака ми с иронично прозрение. И чакахме. Свъс-туп-свъссс-туп-свъссссс-ТУП… разпокъсаните ми зелени кецове омаляха и започнаха да ме пристягат в петите с ритъма на неравномерно препускащото ми сърце. И чакахме…

И чакахме.

– Трябва да ме заведеш да ВИДЯ външния свят.
– Утре.


13.05.2020

След като получи официално разрешение да спи до обяд и да не се страхува от вируси, Музата ми обяви безусловна капитулация пред новия тренд в страховете, а именно – доколко националната ни черта по високо-промилно жулене на пърцуца по, над, върху и под маси може да ни причини нова, още по-голяма изолация, този път зад решетки.

Това ми позволи да си възвърна част от контрола върху собствения ми Фейсбук фийд, но преустанови част от творческия ми подем, което е по-застрашаващо Нобеловата ми награда за кризисно литературно творчество, дори и от правописните грешки, които тенденциозно продължавам да допускам.

Затова, на основание Ден 62 от Кодекса за кризисно литературно творчество, обявявам втора част на #ДневникНаКарантинеца за завършена.

* Вече няма значение, че сайтът ми е изцяло зелен, така че не е задължително да го четете еднопосочно. И без това пандемията свърши и всичко пак си е на нашия си Джаста-Праста принцип.

Добро утро,
днес е ден 0 до старта на Новата зора на Новия свят след Голямата карантина.



* бел. авт.: Читателю, благодаря, че стигна до края. Надявам се да съм внесла малко позитивизъм на фона на общия шум от негативни новини, мемета и постапокалиптични прогнози. Ако искаш да разбереш как се справя Карантинеца в условия на Новата зора на Новия свят след Голямата карантина, можеш да прочетеш трета част на дневника.

А ако си пропуснал първа част на Дневника, можеш да я почетеш тук: Дневник на Карантинеца – в очакване на Платото. Чуй и интервюто ми за БНР Радио Шумен, където няма да разбереш „какво е искал да каже авторът“, но може да научиш как започна всичко, защо реших да го споделя и какво общо имат художника и дизайнера с писането.

Споделете: