В началото беше словото? Не! | Fineluart

В началото беше словото? Не!

в началото беше

В началото беше словото…

Не, в началото беше комуникацията, човеко.

Нуждата да се разбираме създаде думите и после словото, и после дойдоха писателите. И те пишеха единствено за Читателя. И хората разбраха, че словото беше добро.

И после създадоха хартията. И словото започна да остава. За поколенията. За тези след нас, на които искаме да оставим заветите си, познанията си, посланията си, душите си. И пишещите разбраха, че това е добро.

И после дойде Гутенберг. И писаното слово започна да се разпространява по-бързо и лесно от всякога. И читателите разбраха, че това е добро.

И после дойде Интернет. И словото започна да е достъпно навсякъде. По всяко време. За всеки. И хората разбраха, че това е добро.

И после дойдоха Търсачките. И ориентацията в морето от информация стана лесно. И достъпността улесни не само писателите. Дойдоха и глашатаите. Само че в бизнес облекла. И започнаха да пишат за купувачи, вместо за читатели. И ключовите думи започнаха да излизат по-напред от смислените слова. И маркетолозите разбраха, че това е добро.

Но после дойде AI. И отряза некачествените текстове, плагиатите, празноглавците и търгашите. И качествените брандове разбраха, че това е добро. Потребителите също. И отново започна да се пише за Читателя.

И след това ще дойде нещо друго. И то ще е добро. За някого, не за всеки. Но ще е част от света. От развитието. От стремежа ни да сме по-.

В началото бяха думите.

А в края ще е писаното слово. И винаги ще има доволни. И недоволни. Предимства и недостатъци. Борба за власт и стремеж към вечността. И винаги някъде там ще има един Читател/Потребител/Таргет/Реципиент, който ще се интересува от себе си и собствените си потребности и ще отива единствено при онзи, който му ги осигури лесно, бързо и удобно.

* А тези брандове, които пишат само за днешната продажба ще си останат в своето „днес“ завинаги.
* И тези автори, които пишат само за собственото си себеизразяване, ще си останат в своите дневници завинаги.
* И тези художници, които рисуват само за собственото си светоусещане, ще си останат в своите рамки завинаги.

А в аналите на историята ще запишем единствено онези, които комуникират.

Не словото е важно.
Човеко.

Реклама:

Yandex.Metrica