Живописта като житейска философия, като поезия, като катарзис…
Живописта е много повече от житейска философия, повече от поезия, повече от катарзис, дори. Живописта е призвание, но и избор, изобразителното изкуство е вътрешна необходимост, а не изразно средство и само авторът познава сладкия унес на вдъхновението, само живописецът може да се разтвори в небитието чрез цвета, за да остави целостта си непокътната в света, за да вложи своята завършеност на върха на четката, с която дръзва да наруши монотонността на хоризонта…
… за да създава!
Защото, в същността си, изкуството е философия, устрем на вдъхновението, но и съвсем съзнателно усилие към усъвършенстване, не толкова на уменията на ръката, колкото на духа на художника-сюрреалист, на екзистенциалните измерения на автора.
Изкуството е порив на разума и духа, най-нежната струна в индивидуалността на твореца, то е повече от цялостта на творческата натура – то е изгарящата страст на художника, то е градивно, разрушително дори…
Живописта, от своя страна, е емоционалността, философската нотка на подсъзнателния стремеж на твореца към съвършенство, пресъздаден чрез цвят.
Това да си живописец е житейска философия за този, който се осмелява да му се отдаде, то е неповторимия изказ без думи, единствен достигащ до най-вътрешните пластове на човешката индивидуалност. А маслената картина е катарзис за художника, но и съкровено изживяване за зрителя. Един категоричен изказ на неизречени стремежи, необясними желания, неочаквани събития. Една експлозия от виртуални случки, бегъл поглед в необятни хоризонти, видими за миг човешко битие, но просъществуващи единствено в безвремието на протяжността.
Онази протяжност на небитието, която предизвиква първичния инстинктивен страх на индивида, онова небитие, от което се крием в уюта на цивилизационните удобства, онова битие, връз което градим имагинерната вечност на така абстрактното си понятие за душа.
Живописта (в частност маслената живопис) и поезията притежават своя собствена ритмика, свое собствено звучене и отношение към реалността…
Живописта може да пресъздава натурата, но може и да се откъсне от нея, за да навлезе в дебрите на играта на съзнанието на художника с емоционалността на зрителя.
Поезията съзнателно бяга от действителността, за да се слее с ритъма на своя създател, очертавайки по този начин една друга действителност – недостижима за способностите на сетивността, но много по-осезаема чрез субективните характеристики на възприятието.
Вижте Виртуална галерия живопис Fineluart или изберете своето Изящество в Цвят