Какво виждам в света като живописец-сюрреалист и като сетивност – 6 години по-късно

Какво виждам в света като живописец-сюрреалист и като сетивност – 6 години по-късно

Опит за равносметка за възприятията ми към света като реалност, изкуство и вдъхновение за живопис и съзерцание

През 2009 година дадох интервю за списание Public Republic, озаглавено Това, което виждам в света, е това, което аз самата влагам в него. В него довършвам дадени ми предварително от репортера изрази за изкуството, живописта, същността ми на художник и живописец-сюрреалист. Сега, 6 години по-късно, отговарям пред себе си на същите въпроси с идеята да сравня промяната в нагласите и възприятията ми към света като реалност, като изкуство и като вдъхновение за живописта.

 

Цветовете са
начинът, по който възприемам света около себе си. Реалността е сбор от форми и линии, но цветовете им са това, което предизвиква емоции в мен. Цветовете подсказват кога има слънце и кога е мъгливо, кога се ражда деня и кога идва нощта, а всичко това е възприемано чрез сетивността и обогатявано чрез вдъхновението. Когато създавам живопис, цветовете са изразни средства, но и носители на моята духовност като автор, живописец и личност.

Project Arthouse - художник Любомира Попова
Project Arthouse – художник Любомира Попова

Свободата да твориш
е свободата да бъдеш себе си, да пресъздаваш себе си, да преосмисляш себе си и да покажеш това пред света. Свободата да бъдеш художник и живописец-сюрреалист е да можеш да промениш действителността, да й придадеш желаната форма и да зададеш въпросите и отговорите, които те вълнуват. Свободата да се поддадеш на порива на вдъхновението мога да сравня с възможността да вдишваш живот директно от битието, като всяка глътка въздух те издига над неговите условности и ограничения.

Абстракцията е
начин на възприятие на света. Минимализъм в най-висша форма, издигане над дребнавостта на детайла, способност да се обхване целостта на наблюдаваното. В изобразителното изкуство и живописта абстракцията е начинът да се пресъздаде идеята, без художникът да се ограничава с условностите на формите, линиите и правилата за композиция и перспектива.

Вглеждането в света и възможността да споделиш с другите своя поглед
Да се вглеждаш в света и да го съзерцаваш са неща, към които някои хора са предразположени, но и са умения, които биха могли да се тренират. За художника-сюрреалист, за твореца, за артиста светът е не само място за обитаване, но и един непрестанен източник на вдъхновение. Чрез живописта и изкуството собствената гледна точка се предава на околните по един своеобразен начин, ръководен от емоцията, разкриващ концептуалното и създаващ нови светове, в които да се вгледаш.

Изкуството е разказ за
това, което художник и зрител влагат в него – поотделно и заедно, чрез творбата, която обединява сетивността и емоционалността им.

Когато се събуждам, вярвам
че ме чакат нови хоризонти за покоряване.

Денят е пътеката, по която
достигам до търсенията си – творчески, лични, професионални, емоционални.

Нощта е вратата, през която
достигам до себе си – уморена, вдъхновена, напрегната, доволна, цяла.

 

Любомира Попова Fineluart, живописец-сюрреалист
09.05.2015 г.

Вижте първото интервю за списание Публик Републик (6 години по-рано) >>