Денят на българския художник в чест на Пимен Зографски – покровител на българските художници
Денят на българския художник се чества в памет на Пимен Зографски, който е обявен за покровител на българските художници още през 1993 година по идея на сдружението за възраждане на Софийското Светогорие .
За хората на изкуството това е личен празник, напомнящ за силата на вдъхновението, разказващ за изкуството като призвание, за трепета на фантазията, за изгарящата сила на Музата, която носи видения върху своите криле…
Привидната тишина в ателието
Празникът на българския художник не се чества официално – това е един тих празник, също както е тихо в ателието на творящият артист.
Тихо е само привидно – защото в душата му бушуват стихии, които завладяват съзнанието толкова мощно, че контролират четките и палитрите до степен на опиянение от творческия акт.
Тихо е само в представата на обществото за съзидаващият художник – живописеца, скулптура, графика, реалиста, авангардиста… Защото дори въздуха около него се сгъстява дотолкова, че може да бъде разсечен единствено от остротата на идеята, готова да се превърне в произведение на изкуството, в материален носител на емоции, в шедьовър…
Тишина цари по отношение на творческият акт, защото изобразителното изкуство изисква съзерцание – и от страна на художника, и от страна на публиката.
Тишината може да бъде разкъсана единствено от глухите удари на четката в платното, от стържещият звук на молива по листа, от плахото разсичане на глината, от мощното вливане на живот във вените на боята, глината, плочата.
Не сме свикнали да възприемаме българския художник чрез шумни прояви, гръмки реклами или агресивен ПР. Той е отдаденият, замечтаният, леко откаченият, но винаги позитивният образ с четка в ръка и палитра в другата. Той е артистичният, палавият, креативният бохем, който винаги е малко над нещата и винаги доста встрани от нормите на обществото и света…
Затова Денят на българския художник е привидно тих – в унисон с привидната тишина в ателието!