Идеята като изкуство и творбата като посредник между художник и зрител
„В концептуалното изкуство идеята (или концепцията) е най-важния аспект на работата. Когато художникът използва концептуална форма на изкуството означава, че цялото планиране на всички решения са направени предварително и изпълнението е нещо повърхностно. Идеята се превръща в машината, която създава изкуство.“ Сол ле Уит (артист-концептуалист, един от основоположниците на този вид изкуство)
Концептуалното изкуство води началото си от средата на ХХ век, когато художниците започват да разчупват традиционните форми на изобразителното изкуство. То се създава успоредно с течения като кубизъм, сюрреализъм, абстракционизъм, въпреки че смислово изхожда от тях, за да достигне не просто до отказ от конвенционалното в живописта, но и до отказ от самата живопис.
Различните представители на концептуалното изкуство имат различна визия за това какво представлява художника и какво е произведение на изкуството, но като цяло всички се обединяват около идеята, че изкуството е самата идея, а авторът (чрез творбата) е неин посредник. Сериозно влияние върху разбиранията на художниците-концептуалисти оказва философското направление на Концептуализъм от 16 век (според него мисловните построения (или концепти) са единствената форма на реалност).
Първите концептуалисти търсят основно провокация, за да разчупят мнението на публиката и критиката, докато днес техните твърдения са познати на обществото и днешните артисти залагат повече на визията и представянето на идеите си, отколкото на реакцията на зрителите.
Търсения и достижения на представителите на концептуалното изкуство
Търсения на представителите на концептуалното изкуство тръгват от фундамента на концептуализма и се разпростират във всички посоки на творческия експеримент. Достиженията им са различни като проявления, но са олицетворение именно на тази философия, която днес е позната на всички, но в средата на ХХ век е била неконвенционална в същността и проявленията си.
Някои от по-значимите имена и по-знаковите произведения на концептуалните форми на изкуството са:
- Джаксън Полък, който представя като изкуство самия акт на създаване, а не картината.
- Марсел Дюшан, който сменя контекста на предмет от ежедневието, като по този начин разкрива формата на предмета сама по себе си, извън нейната функционалност. Той въвежда термина ready made, за да назове своето изкуство.
- Джозеф Кошут и неговата емблематична творба „Един и три стола“, която включва стол, снимка на стол и тълкувание на думата стол според речника. Представяйки по този начин този предмета, артистът го превръща в обект на изкуството, чрез който провокира зрителя да се замисли върху това какво е стол, какво е неговото реално съществуване, а в по-широк смисъл и: какво е изкуство?
- Пиеро Манзони твърди, че изкуството е вече създадено (под една или друга форма), а художникът единствено подписва своята творба. Т.е. ако творецът подпише нещо съществуващо, то става негово изкуство.
- Групата Флуксус достигат до извода, че изкуството може да съществува и в отсъствие на изкуството, т.е. без предметната творба на изкуството, тъй като идеята е самото изкуство, а тя не може да бъде видима. Затова художественото произведение и творческият акт са само посредници между авторовата идея и възприятията на зрителя.
- Пърформансът като форма на изкуството тръгва от идеята, че изкуството се осъществява само веднъж (дори картината бива възприемана различно от различните зрители и епохи). От което следва, че изкуството трябва да бъде създавано на момента и това прави живото изкуство (каквото е пърформанса) идеално за създаване на творби, които няма да останат във времето (театърът не е подходящ за тази цел, защото при него има сценарий, репетиции, определени реплики – т.е. при него все пак има нещо което остава).
- Хепънингът има същата идея като пърформанса, но разликата е, че въвлича публиката в случването, докато пърформансът разчита единствено на провокация (или наблюдение).
Независимо дали става въпрос за арт-инсталация, пърформънс или хепънинг – когато става въпрос за концептуално изкуство, творецът търси диалог с публиката си, в който творбата/ действието е само посредник.
Гледайте „Разкаяние“ – мултимедиен видео клип, в който са вплетени кадри от едноименен пърформанс от Любомира Попова Fineluart >>
Вижте „Абсолютна относителност“ – арт-инсталация от Любомира Попова Fineluart >>