17 цитата от Салвадор Дали, които ме вдъхновяват за сюрреалистична живопис | Fineluart Gallery
 

17 цитата от Салвадор Дали, които ме вдъхновяват за сюрреалистична живопис

За... - маслена картина по поръчка, сюрреализъм

Разбирането на Салвадор Дали за изкуството и сюрреализма като вдъхновение за мен – като живописец и като художник

Цитатите от Салвадор Дали не са вдъхновение за конкретна моя сюрреалистична живопис, картина или рисунка, но идеите му, разбирането му за изкуството и цялостното му отношение към живота са вдъхновение за мен – като живописец, художник и личност. Имам цял творчески период, посветен на неговия сюрреалистичен стил в живописта, а по-късните му творби носят отпечатъка на моето възхищение пред гения му. Възгледите му не винаги съвпадат с гледната ми точка, но описанията му (изобразителни и вербални) ми служат като повод за размисъл, вътрешни диалози и пример за творческо мислене.

  • Когато бях на шест години, исках да стана готвач, а на седем – Наполеон. Оттогава амбициите ми растяха непрестанно.
  • Сюрреализмът, това съм аз.
  • И тъй, със сюрреалистичния предмет убих елементарния сюрреалистичен начин на рисуване и модернизма като цяло. Хуан Миро беше казал: “Искам да убия рисунката!” И я уби – жестоко и лукаво по мое внушение. Аз бях този, който нанесе смъртоносния удар, забивайки сабята си на матадор между нейните плешки.
  • При пристигането си в Париж аз също, заедно с Миро, исках да убия живописта. Днес живописта е тази, която убива мен, тъй като аз само искам да я спася и никаква ехника в света не ми се вижда достатъчна, за да я върна към живот! Така се доказва, че Дали е на висотата на Дали, че винаги съм си същият, че моята парадоксална традиция е действителната сила на моята оригиналност.
  • Аз бях предопределен, както сочи името ми, ни повече, ни по-малко, да спася живописта от пустотата на модерното изкуство и да го сторя в тази ненавистна епоха на механични и посредствени катастрофи, в която имаме нещастието и честта да живеем.
  • Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.
  • Идеите са създадени да бъдат щедро раздавани, но винаги използвачите ги провалят – те изгърмяват в ръцете им още преди да бъдат реализирани.
  • За да стигнеш до създаването на един стил, вместо да продължаваш да разграждаш, трябва да градиш и вместо да се опитваш твърдоглаво да си служиш със сюрреализма за подривни цели, трябва да се опиташ да направиш сюрреализма нещо толкова здраво, пълно и класическо като творбите от музеите.
  • Това, което можеше да се нарече Модерно изкуство, дори в сюрреалистичните среди, се надигна на нож и предупреждаваше за деморализиращата и деструктивна сила, на която бях представител. Първо творчеството ми беше жестоко, дръзко, непонятно, смущаващо, разрушително. Второ, то не беше “младо” модерно изкуство.
  • Събуждах се в ранни зори и без да се мия и обличам, сядах пред статива, поставен близо до леглото ми. По този начин първият образ, който виждах след съня, беше започнатата картина. Така беше и преди да заспя. Стремях се да заспя без да свалям поглед от картината, мъчейки се да я отнеса със себе си в сънищата си.
  • Често съм си представял и си представям чудовището на съня като исполинска и страшно тежка глава само с една тънка реминисценция за тялото, държана като по чудо в равновесие от множеството патерици на действителността, благодарение на което оставаме в известна степен увиснали над земята по време на съня. Често пъти патериците поддават и ние “падаме”.
  • Вътреутробният рай беше с цвета на ада, тоест червен, оранжев, жълт и синкав, цвета на пламъците, на огъня; преди всичко беше мек, неподвижен, топъл, съразмерен, плътен, нежен.
  • Разликата между фалшивите и истинските спомени е същата като при скъпоценностите – винаги фалшивите изглеждат по-действителни, по-лъскави.
  • Що се отнася до мен, колкото по-голямо е безразсъдството ми, толкова по-бодро е моето видение.
  • Обикновено писателите започват да пиша своите мемоари “след като изживеят живота си”, към края на своя живот, в старостта си. Ала аз, със своя порок да правя всичко наобратно на онова, което правят останалите, сметнах, че е по-умно да започна да пиша моите мемоари, а после да ги преживея. Да живея! Ликвидираш половин живот, за да изживееш другата половина, обогатена от опита, освободена от веригите на миналото.
  • Не се отказвам; продължавам. И продължавам започвайки, тъй както бях започнал, завършвайки, за да може моят край да стане отново едно начало, едно възраждане.
  • Когато с моята патерица ровех в скапаната и червясала маса на моя мъртъв таралеж, небето беше онова, което търсех. Когато от върха на Мелницата с Кулата забивах поглед в черната бездна, също и пак търсех небето. (…) Небето не се намира нито горе, нито долу, нито вдясно, нито вляво, небето се намира точно в центъра на гръдта на човека, който има вяра!

Вижте моя сюрреалистична живопис в галерия Fineluart >>

Поради липса на вафлички, Fineluart използва бисквитки. Те са част от функционалността на сайта и за да го използвате пълноценно, е необходимо да се съгласите с употребата им. Научете повече в Политика за поврителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close