17 цитата от Салвадор Дали, които ме вдъхновяват за сюрреалистична живопис

17 цитата от Салвадор Дали, които ме вдъхновяват за сюрреалистична живопис

Разбирането на Салвадор Дали за изкуството и сюрреализма като вдъхновение за мен – като живописец и като художник

Цитатите от Салвадор Дали не са вдъхновение за конкретна моя сюрреалистична живопис, картина или рисунка, но идеите му, разбирането му за изкуството и цялостното му отношение към живота са вдъхновение за мен – като живописец, художник и личност. Имам цял творчески период, посветен на неговия сюрреалистичен стил в живописта, а по-късните му творби носят отпечатъка на моето възхищение пред гения му. Възгледите му не винаги съвпадат с гледната ми точка, но описанията му (изобразителни и вербални) ми служат като повод за размисъл, вътрешни диалози и пример за творческо мислене.

  • Когато бях на шест години, исках да стана готвач, а на седем – Наполеон. Оттогава амбициите ми растяха непрестанно.
  • Сюрреализмът, това съм аз.
  • И тъй, със сюрреалистичния предмет убих елементарния сюрреалистичен начин на рисуване и модернизма като цяло. Хуан Миро беше казал: “Искам да убия рисунката!” И я уби – жестоко и лукаво по мое внушение. Аз бях този, който нанесе смъртоносния удар, забивайки сабята си на матадор между нейните плешки.
  • При пристигането си в Париж аз също, заедно с Миро, исках да убия живописта. Днес живописта е тази, която убива мен, тъй като аз само искам да я спася и никаква ехника в света не ми се вижда достатъчна, за да я върна към живот! Така се доказва, че Дали е на висотата на Дали, че винаги съм си същият, че моята парадоксална традиция е действителната сила на моята оригиналност.
  • Аз бях предопределен, както сочи името ми, ни повече, ни по-малко, да спася живописта от пустотата на модерното изкуство и да го сторя в тази ненавистна епоха на механични и посредствени катастрофи, в която имаме нещастието и честта да живеем.
  • Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.
  • Идеите са създадени да бъдат щедро раздавани, но винаги използвачите ги провалят – те изгърмяват в ръцете им още преди да бъдат реализирани.
  • За да стигнеш до създаването на един стил, вместо да продължаваш да разграждаш, трябва да градиш и вместо да се опитваш твърдоглаво да си служиш със сюрреализма за подривни цели, трябва да се опиташ да направиш сюрреализма нещо толкова здраво, пълно и класическо като творбите от музеите.
  • Това, което можеше да се нарече Модерно изкуство, дори в сюрреалистичните среди, се надигна на нож и предупреждаваше за деморализиращата и деструктивна сила, на която бях представител. Първо творчеството ми беше жестоко, дръзко, непонятно, смущаващо, разрушително. Второ, то не беше “младо” модерно изкуство.
  • Събуждах се в ранни зори и без да се мия и обличам, сядах пред статива, поставен близо до леглото ми. По този начин първият образ, който виждах след съня, беше започнатата картина. Така беше и преди да заспя. Стремях се да заспя без да свалям поглед от картината, мъчейки се да я отнеса със себе си в сънищата си.
  • Често съм си представял и си представям чудовището на съня като исполинска и страшно тежка глава само с една тънка реминисценция за тялото, държана като по чудо в равновесие от множеството патерици на действителността, благодарение на което оставаме в известна степен увиснали над земята по време на съня. Често пъти патериците поддават и ние “падаме”.
  • Вътреутробният рай беше с цвета на ада, тоест червен, оранжев, жълт и синкав, цвета на пламъците, на огъня; преди всичко беше мек, неподвижен, топъл, съразмерен, плътен, нежен.
  • Разликата между фалшивите и истинските спомени е същата като при скъпоценностите – винаги фалшивите изглеждат по-действителни, по-лъскави.
  • Що се отнася до мен, колкото по-голямо е безразсъдството ми, толкова по-бодро е моето видение.
  • Обикновено писателите започват да пиша своите мемоари “след като изживеят живота си”, към края на своя живот, в старостта си. Ала аз, със своя порок да правя всичко наобратно на онова, което правят останалите, сметнах, че е по-умно да започна да пиша моите мемоари, а после да ги преживея. Да живея! Ликвидираш половин живот, за да изживееш другата половина, обогатена от опита, освободена от веригите на миналото.
  • Не се отказвам; продължавам. И продължавам започвайки, тъй както бях започнал, завършвайки, за да може моят край да стане отново едно начало, едно възраждане.
  • Когато с моята патерица ровех в скапаната и червясала маса на моя мъртъв таралеж, небето беше онова, което търсех. Когато от върха на Мелницата с Кулата забивах поглед в черната бездна, също и пак търсех небето. (…) Небето не се намира нито горе, нито долу, нито вдясно, нито вляво, небето се намира точно в центъра на гръдта на човека, който има вяра!

Вижте моя сюрреалистична живопис в галерия Fineluart >>