Как да предизвикам вдъхновение за живопис?

Как да предизвикам вдъхновение за живопис?

Как да подхранваме способността си да сме креативни, да се вдъхновяваме и да превръщаме идеите си за изкуство в живопис?

Живописта е живо изкуство, което може да бъде вдъхновено от всичко в живота, включително от самия живот. Художникът е човек с по-различна чувствителност що се отнася до възприемането на детайли и цветове. Разбира се, той не е застрахован от творчески дупки и тогава естествено изниква въпроса Как да предизвикам вдъхновение за живопис? Проблемът тук е в това как да подхранваме способността си да сме креативни, да се вдъхновяваме и да превръщаме идеите си за изкуство в живопис?

Творческият процес е сложен и подчинен на много повече фактори от наличието на талант и желанието за творчество. Художникът трябва да стимулира фантазията си непрекъснато, но и да дава време на съзнанието и подсъзнанието си да обработват поетата информация. Колкото по-малко насилва раждането на идеите си, толкова по-лесно се появяват те и толкова по-естествени са в същността си. Когато идеята се появи, се налага да бъде развита съзнателно, за да се превърне от идея за живопис в произведение на изкуството.

Разбира се, всички тези етапи се преплитат и действат синхронно. В съзнанието на художника никога не живее само една идея, неговата способност да се вдъхновява е константа и може да бъде предизвикана по всяко време и то всеки дребен, на пръв поглед, детайл.

Да предизвикаш вдъхновение за живопис съзнателно е невъзможно, но да тренираш креативността си е процес, който може да се контролира от художника и който води до обогатяване на фантазията и творческото мислене.

Следват 11 начина да бъдем креативни

Кубизъм - маслена живопис
Кубизъм – маслена живопис
  • Наблюдавайте – не само картини, но и всякакви произведения на изкуството, слушайте музика, четете творчески текстове. Гледайте света около себе си, както и самия живот. Вдъхновение може да се роди от всичко – не се затваряйте в себе си и не изолирайте сетивността си от нищо.
  • Наслаждавайте се – на живота, на изкуството, на себе си. Изкуството, създадено от великото страдание на твореца не е мит, но е свидетелство единствено за това, че художникът твори при всякакви състояния и житейски ситуации. Живописта е живо изкуство – изживявайте я.
  • Бъдете отворени за новото – дълбаенето в една посока не е продуктивно и не може да предизвика вдъхновение за живопис. Наблюдавайте промяната, правете експерименти, ходете на нови места, рискувайте…
  • Общувайте с творчески натури – независимо дали става въпрос за участие в общи проекти, посещения на изложби и събития, разговори с творци или просто срещи с креативни личности…
  • Нахвърляйте идеите си – независимо дали става въпрос за записки с различни концепции, разни хрумвания на хвърчащи листчета или за подготвителни скици за живопис. Не оставяйте хрумванията да бъдат забравени – всяка скица може да ви послужи за творчеството ви.
  • Упражнявайте се и не се отказвайте – дори да сте в средата на творческа дупка или животът да ви е завъртял временно в еднообразието си. Дори да грешите, идеите за живопис са си идеи и могат да бъдат вдъхновение за вас на по-късен етап или в друг житейски контекст.
  • Оставете мислите си да се леят свободно – когато я записвате, не се ограничавайте с рамките на граматика, перспектива или правдоподобност – за това си има редакция. Чистата идея оставете да се роди каквато е, не й пречете с аргументирано мислене, което можете да оставите за после.
  • Не се поддавайте на чувството на вина или неудовлетвореност, когато е минало повече време без вдъхновение за живопис. Изкуството не е регулярен процес. Понякога отнема повече време, понякога извира изведнъж. Някои идеи отлежават по-дълго, други – изникват сякаш от нищото. Живописта може да бъде вдъхновена от нещо дребно на пръв поглед, но може и да се нуждае от повече време за да се формира.
  • Не се насилвайте. Когато имате творчески застой – изчакайте. Понякога съзнанието ви има нужда от разсейване и почивка, за да си избистри всички взаимовръзки, които да вдъхновят следващата ви картина.
  • Поставяйте си различни по вид цели за развитието на своята живопис и своето изкуство – дългосрочни, безсрочни, краткосрочни. Всеки от тези видове стимулира развитието по различен начин, а и помага срещу прекаленото разпиляване, от което никой не е застрахован. Дългосрочните цели помагат да изясните базовата си позиция и посоката на движение. Малките цели са крачките, които правите към тях. Безсрочните цели и мечтите обогатяват кръгозора на възможностите ви.
  • Завършвайте поне част от започнатите проекти. Ако всичко стои на някакъв етап това не само спомага да се разпилеете твърде много, отдалечавайки се от целта, но и помага да свикнете да сте половинчати. Освен това, завършването на даден проект или живописна картина носи удовлетворение и зарежда с нови творчески сили.

В заключение – бъдете себе си, реализирайте собствените си идеи и не се насилвайте да бъдете креативни, когато не се получава с необходимата лекота. Не се страхувайте и да смените посоката, ако тя вече е непродуктивна. Осмелявайте се да мечтаете за все по-големи цели.

На принципа “Колкото повече, толкова повече” – колкото по-често се вдъхновявате, толкова повече неща ще предизвикват у вас вдъхновение за живопис. Колкото повече неща влияят на фантазията ви, толкова по-креативни ще ставате.