Живописта като изобразително, изящно и визуално изкуство

Живописта като изобразително, изящно и визуално изкуство

Същност и разлики между изобразителното, изящното и визуалното изкуство що се отнася до живописта

Живописта е едновременно изобразително, визуално и изящно изкуство, като разликите в понятията не очертават принципни разлики между тях, а са израз по-скоро на нюанси при употребата им в различен контекст.

Живописта има една цел, едни и същи характеристики, едни и същи принципи, а разликата в контекста на употреба на трите понятия идва предимно от епохата, в която възникват тези понятия. Тези различия имат за цел да очертаят по-прецизно рамките на употребата им спрямо останалите видове изкуства (като скулптура, архитектура, графика, фотография, кино и т.н.).

Най-просто казано (и като най-широка употреба) тези понятия означават следното:

  • Изобразителното изкуство има за цел да изобразява – природата, околния свят, хората, а в по-късни епохи – концепции, вътрешни светове, характери.
  • Изящното изкуство има за цел да разкрива красотата такава каквато е според съответните разбирания за красивото на художника, съвременниците му и епохата. Т.е. живописта като изящно изкуство няма приложна, декоративна или практическа функция, а само естетическа.
  • Визуалното изкуство е това, което се възприема чрез зрението и включва в себе си и по-съвременните форми на изкуство, като видео, фотография, компютърна графика, мултимедия…

Живописта като изобразително изкуство

Живописта е изобразително изкуство, при което целта е да се възпроизведе околния свят или идеята на художника чрез цвета. Рисунъкът, формите и композицията са елементи на картината, които са подчинени на цветовото въздействие и които имат поддържаща роля по отношение на взаимодействието на нюансите.

Живописта като изобразително изкуство може да е самостоятелна творба – картина, да е вложена в архитектурна среда и дори да е част от декоративна украса на утилитарен предмет.

Живописта като изящно изкуство

Понятието изящно изкуство се е наложило в средата на 18 век, за да се разграничи от пластичното изкуство (каквито са скулптурата, архитектурата и приложните изкуства).

От този момент нататък живописта като изящно изкуство, има единствено естетическа функция и може да бъде видяна в музеи и галерии или като украса на интериора, но не и във всекидневните предмети или в архитектурните ансамбли.

Живописта като визуално изкуство

Терминът визуално изкуство има много широка употреба и в повечето случаи дори се припокрива или се използва като синоним на “изобразително изкуство”. Той е сравнително нов и възниква заради необходимостта да се категоризират новите форми на изкуството – фотографията, киното, мултимедийните проекти и всички останали форми на изкуството, които се възприемат чрез зрението.

Живописта е визуално изкуство, защото тя е провокирана от зрителните възприятия и се възприема чрез окото. Това е така, защото цветът е едновременно елемент от зрителните усещания на човека (породен от способността на окото да възприема светлината от различните участъци на спектъра) и основно изразно средство на живописта.

 

В заключение – тези понятия не винаги са ясно разграничени и могат да бъдат съчетавани помежду си, а дори и да се преплитат така, че да се припокриват. Т.е. живописта принадлежи на трите едновременно, някои живописни творби могат да са и две от тях или и трите едновременно, а живописната картина е и трите – изобразително, визуално и изящно изкуство.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *