За вдъхновението на художника или защо мразя гащи без джобове?

За вдъхновението на художника или защо мразя гащи без джобове?

Как художникът може да се вдъхнови от най-дребните житейски детайли и кога в изкуството личат неговите борби За и Срещу?

 

Вдъхновението на художника е една тънка душевна струна, която може да бъде предизвикана дори от най-дребните житейски детайли. Разбира се, едно произведение на изкуството (и в частност на изобразителното изкуство) може да се създаде на базата на дълбока концепция или да отразява мнение върху обществени и културни реалии, но не е задължително. Понякога авторът развихря своята фантазия заради образ, слово, мирис, които го карат да хване четката и да създава живопис или да грабне молива и да изпише поетични слова. Да създаде шедьовър или просто да вдъхне живот на идеята си. Защото изкуството не винаги се прави с цел. Творецът е творец непрекъснато, във всяка своя мисъл и при всяко от проявленията на битието.

В изкуството на всеки творец понякога се вплитат неговите борби За и Срещу и когато вдъхновението на художника провокира някоя от тези теми, то става изключително лично. Тези борби могат да бъдат както принципни, така и по-злободневни – все пак, авторите също са хора.

Отговорът на въпроса Защо мразя гащи без джобове? може да бъде напълно практичен, като например – неудобни са, ако не носиш чанта. Може да бъде изключително тривиален – ами, къде а си сложа ръцете, докато се разхождам в парка? А може да бъде и детински – просто така!

В случая, този въпрос е провокиран от стихотворение на Ран Босилек, а именно:

Мразя пръчки дреновинки
и молив чуплив;
мразя книги без картинки
и другар плачлив.

Не обичам още
къщи без дворове,
но от всичкото най-мразя
гащи без джобове

В конкретната творба, на пръв поглед, подборът на думите поставя акцент върху негативната емоция. Но, по отношение на изкуството, не е достатъчно да се ръководим само от това “какво е искал да каже авторът“, а и от това как читателят възприема творбата. Или, казано с други думи – въпрос на гледна точка. Щом лирическият герой мрази всички тези неща, значи обича обратното. Личността се освобождава от негативните мисли чрез словото, за да остави само позитивното в себе си и да си сложи ръцете в джобовете на гащите, за да продължи напред с усмивка.

Всеки си има своята борба “срещу…”. Тук самата ритмика е доста хумористична (както и подборът на мразените образи). Наистина има нещо детинско и това му придава повече чар, отколкото чистия негативизъм, както го разбират възрастните.

В заключение – като живописец и като личност мразя гащи без джобове, защото предпочитам да имам местенце, където да събирам своите случайно изникнали идеи (като един истински нещотърсач, само че пораснал). Мразя и останалите изброени неща в стихотворението, защото всички те са способни да задушат вдъхновението на художника и творческия импулс на личността, а това би било пагубно за чистотата на емоцията, с която би трябвало да възприемаме света, за да не потънем в рутината на ежедневието.