Вдъхновението на художника и защо мразя гащи без джобове
 

За вдъхновението на художника или защо мразя гащи без джобове?

Как художникът може да се вдъхнови от най-дребните житейски детайли и кога в изкуството личат неговите борби За и Срещу?

 

Вдъхновението на художника е една тънка душевна струна, която може да бъде предизвикана дори от най-дребните житейски детайли. Разбира се, едно произведение на изкуството (и в частност на изобразителното изкуство) може да се създаде на базата на дълбока концепция или да отразява мнение върху обществени и културни реалии, но не е задължително. Понякога авторът развихря своята фантазия заради образ, слово, мирис, които го карат да хване четката и да създава живопис или да грабне молива и да изпише поетични слова. Да създаде шедьовър или просто да вдъхне живот на идеята си. Защото изкуството не винаги се прави с цел. Творецът е творец непрекъснато, във всяка своя мисъл и при всяко от проявленията на битието.

В изкуството на всеки творец понякога се вплитат неговите борби За и Срещу и когато вдъхновението на художника провокира някоя от тези теми, то става изключително лично. Тези борби могат да бъдат както принципни, така и по-злободневни – все пак, авторите също са хора.

Отговорът на въпроса Защо мразя гащи без джобове? може да бъде напълно практичен, като например – неудобни са, ако не носиш чанта. Може да бъде изключително тривиален – ами, къде а си сложа ръцете, докато се разхождам в парка? А може да бъде и детински – просто така!

В случая, този въпрос е провокиран от стихотворение на Ран Босилек, а именно:

Мразя пръчки дреновинки
и молив чуплив;
мразя книги без картинки
и другар плачлив.

Не обичам още
къщи без дворове,
но от всичкото най-мразя
гащи без джобове

В конкретната творба, на пръв поглед, подборът на думите поставя акцент върху негативната емоция. Но, по отношение на изкуството, не е достатъчно да се ръководим само от това “какво е искал да каже авторът“, а и от това как читателят възприема творбата. Или, казано с други думи – въпрос на гледна точка. Щом лирическият герой мрази всички тези неща, значи обича обратното. Личността се освобождава от негативните мисли чрез словото, за да остави само позитивното в себе си и да си сложи ръцете в джобовете на гащите, за да продължи напред с усмивка.

Всеки си има своята борба “срещу…”. Тук самата ритмика е доста хумористична (както и подборът на мразените образи). Наистина има нещо детинско и това му придава повече чар, отколкото чистия негативизъм, както го разбират възрастните.

В заключение – като живописец и като личност мразя гащи без джобове, защото предпочитам да имам местенце, където да събирам своите случайно изникнали идеи (като един истински нещотърсач, само че пораснал). Мразя и останалите изброени неща в стихотворението, защото всички те са способни да задушат вдъхновението на художника и творческия импулс на личността, а това би било пагубно за чистотата на емоцията, с която би трябвало да възприемаме света, за да не потънем в рутината на ежедневието.

Поради липса на вафлички, Fineluart използва бисквитки. Те са част от функционалността на сайта и за да го използвате пълноценно, е необходимо да се съгласите с употребата им. Научете повече в Политика за поврителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close