Пресечна точка – авторски концептуален проект

Авторски концептуален проект на Любомира Попова Fineluart с изходна точка прабългарската култура и изкуство

Пресечна точка е авторски концептуален проект на Любомира Попова Fineluart с изходна точка прабългарската култура и изкуство, в който изследвам пътя на личността към самоусъвършенстване от гледна точка на самоосъзнаването й като част от дадена култура, история, народ, традиция.

Пресечна точка е първа част на авторски концептуален проект Абсолютна относителност, в чиято втора част (Относителност на абсолюта) проследявам израстването на личността в духовно отношение не само чрез вярата в унаследените ценности, а по-скоро чрез дълбоките убеждения, които човек си създава на базата на житейския си опит.

Душа е онова, което предстои да се осъществи, Свят е осъщественото, Живот е осъществяването.
Освалд Шпенглер

Природата ни е дарила вътрешен, неосъзнат, но творчески страх, който е най-мощният двигател на човешкия и общочовешкия прогрес. Страхът от неизвестното, стихията, смъртта ни кара да създаваме богове; страхът от самотата ни кара да създаваме общества; страхът от агресията ни кара да сме силни; страхът от болката ни кара да обичаме; страхът от несигурността ни кара да се привързваме към дома.

Не можем да избягаме от своята природа, не можем да победим инстинктите си, не можем да променим това, което ни е заложено генетично още от мига на нашето създаване. Но притежаваме волята да го подчиним на себе си, да овладеем това което е вътре в нас и да го насочим в посоката на нашите стремежи.

Способността да осъзнава себе си и волята да се усъвършенства е това, което прави човека Човек. Осъзнали сме собствената си преходност и това ни кара да се стремим към вечността, да оставим следа. Да сътворим живот, изкуство, себе си. Моментът на създаването, на осъществяването и самоосъществяването е вътрешна необходимост, превърнала се в катарзис, инстинкт, превърнал се в осъзнат стремеж.

Обществата създават историята, но само личностите оставят имената си в нея. Само човек, способен на пълно самоотрицание в името на своя идеал, би могъл да остане безсмъртен, да се слее с вечността.

Преди 1300 години Аспарух се изправил пред лицето на най-голямата империя – Византия, с целта да създаде България на нейна територия. И победил. Могъщият български дух надделял чрез оръжие над силния римо-християнски дух.

Преди 200 години Ботев се изправил пред лицето на най-голямата империя – Османската, с целта да освободи България от нейна власт. И намирайки смъртта си победил времето – и останал безсмъртен. Могъщият български дух, въплътен в оръжие и изкуство направил най-важната крачка към целта – 2 г. по-късно християнска България станала независима и свободна държава.

Сега, в ХХІ век, вече умореният български дух се лута между патриотизма и оцеляването. Изкуство, технология, информация, бит, глобализация се преплитат в обърканото българско съзнание, докарано на крачка от масовата истерия.

Не случайно акцентирам върху Аспарух и Ботев. Единият създава България, а другият е въплъщение на българския дух на всеки българин от Авитохол до днес. Изваждайки ги от контекста на тяхната съвременност, ги поставям там, където е пресечната точка на минало, бъдеще и настояще – на границата на човешкото съзнание и подсъзнание, там където се преплитат нашите най-съкровени чувства и стремежи със знанието за това какви сме в действителност. Каквито и да са различията между тях, в своята същност те са еднакви, те са като нас – българи, всеки със своите цели и страхове, всеки със своята вяра и бит. Борещи се за една България, не такава каквато е, а такава каквато те искат да бъде.

Любомира Попова Fineluart
2005 г.
прочетете целия текст (pdf)
вижте Абсолютна относителност – инсталация »
запознайте се с концепцията на Абсолютна относителност »