Среднощна разходка на пръсти - стихосбирка от Любомира Попова
 

Среднощна разходка на пръсти – стихосбирка от Любомира Попова

Поезия от различни етапи от живота на съвременната българска авторка

Среднощна разходка на пръсти е стихосбирка от Любомира Попова Fineluart (художник, сюрреалист), съчетаваща в себе си поезия от различни етапи от живота на съвременната българска авторка, а това, което ги обединява е особеното чувство, което я завладява в онзи особен миг с горчив привкус, точно преди поетичното вдъхновение да впие нокти в покоя, за да поиска това, което му дължи – всеотдайността на автора към изкуството…

In memoriam

Брега към който се стремя
мъгла е само
ръцете които докосвам –
изстиват
Лицата в които се вглеждам
дълбоки са

Като смъртта
като живота
като това което предусещаме
но не разбираме

Върха който изкачвам
е от плаващи пясъци
гръдта на която скланям глава –
античен мрамор
Зениците
не са диаманти

Като стъкло
като забравено мънисто
като това което жадуваме
но не притежаваме

Любомира Попова Fineluart
15.12.2006 г.

Хиляди искри

Хиляди искри
прехвърчат покрай мен
докато
създавам ореола ти

Милиони песъчинки
изтичат през пръстите ти
докато
се стремиш към крилете ми

Ужасно много счупени парченца
от звезди или пера
затрупват
разтреперани нозе

Може би много
прекалено много се домогваме
един към друг
или
към себе си

Любомира Попова Fineluart
23.12.2006 г.

Реквием

Не Етна ме изгаря
а тишината във очите ти
не Еверест студа ми дава
а блясъка в зениците

Не Хеопсова загадка
и не рисунка от Ласкó
не маска от Зимбабве
и не контур от Пикасó

а силната ръка
в поемите на Омир
неродената сълза
в соната от Бетовен

Това си ти
или може би това желая –
да бъдеш огън в свещника на катедрала
пред пламъка ти аз да се покая

Любомира Попова Fineluart
23.12.2006 г.

На Алфи

Като в криво огледало
се вглеждам във очите ти
безмълвен ти стоиш
безропотно се молиш

Твойте стъклени парченца сбирам
преди да си се счупил
тъй както тихичко стоиш
безмълвен
и се молиш

Изживя ли това което остана ти
Изживя ли това за което остана ти

Сия ли със слънцето пролетно
Прецъфтя ли в последния есенен ден

Осъзна ли първия си дъх
Ще осъзнаеш ли последния

Любомира Попова Fineluart
11.06.2010 г.

Усещане за тлен

(на погача)
Извечният огън ярко пламти
обвит в пространствата стаени
зад погледите загрубели
всред омаята на тайнствено шептене

В очакване хищно настръхнали нокти
предвкусват крехката му плът
приплъзват корените си вековни
с примляскване стоят на пост

В надеждата ще се разтворят
пламенно разперили криле
заситени от среща мимолетна
с появилото се на света дете

Любомира Попова Fineluart
25.06.2010 г.

Когато близостта кърви

(на малкия Веско)
Исках
Неистово исках
онази оранжева сутрин да се повтори в кармин

Родих се
И отново се раждах
и сякаш от извора бликаше кръв

Червена
Искрящо червена (и сладка на вкус)
бе радостта из-от мен да изтръгнеш първия дъх

Загрубели
Съхранени (с премерена ярост) ръце
съпровождат ехото на първия ти полет

Бряг
Скалист и стръмен (но твоят бряг)
ще покоряваш всеки ден

Покой
Очаквано (макар внезапно)
когато ще се разделим

И само спомен
в оранжево ще помниш
когато близостта кървеше

Любомира Попова Fineluart
25.06.2010 г.

Авторефлексия (или за една лъжичка Слънчо)

на майка ми
Мамо запей ми отново вълчата песен
онази за първия пролетен вик
за малко момиче със силен характер
онази за борова сянка на жива гора

Мамо кажи ми отново за вечния залез
невъзможен без невинния плам
в косите на бледо замечтано момче
в егото на възгордели се цветя

Мамо припомни ми отново онази искра
чиято отразена светлина разпалва
водовъртеж от рижави луни
пороен дъжд от лудост в детските игри

Мамо аз нявга ще пея без теб

Но ще възпея ли сама онази свобода
На недостижимия образ на черния кон
И ще възродя благородството и доблестта
из-от прерийния дъх устоял на вечността

Любомира Попова Fineluart
15.10.2010 г.

Среднощна разходка на пръсти

Победителят, цезаре,
също отдава своите жертви

Като несъответствия от полутонове
върху захвърлен контрабас
пролазват и се стичат своевременно
изрязват себе си от струните
и впиват се във корпуса
пълзейки неимоверно осезаеми
като часовникът придвижващ се лениво и подигравателно

назад

Ако времето е разтегателно
като словата на античен писар

Щяхме ли да пием жадно
артериална кръв директно от живота
предвкусвайки натрапчивата безтегловност
надвиснала с неумолимата си необятност
със земеделското си сечиво в ръце
отнемаща акцентите на онзи ритъм

чиято преходност обременява

Любомира Попова Fineluart
15.10.2010 г.

Кога умората престава да прекършва минзухари

Кога умората престава да прекършва минзухари
и ляга тежко всред зелената трева

И кога отново съвестта поема
по дългия си път към свежестта

Поседнах уж за малко
при пролетните снегове
топящи се игриво
в потоците от лед

Приседнах там за малко
всред младата гора
Кога обаче ще престана
да прекършвам пролетни цветя

Любомира Попова Fineluart
14.11.2009 г.

Бяло

на Казимир
Разлагам синьото
На жълто-съставни многоъгълници
В мълчаливия цилиндър
на избелялото “мен”

Преди бях реална в червения цвят
Сега съм абстрактен син ездач
Футуристична фигура
От 1934-та

Преди бях светлина
И бях бяла
Но сега – на белия фон
Изглеждам черна

Любомира Попова Fineluart
08.03.2007 г.
вижте Еротика – маслена картина »
вижте проект Пластове от монолит »
вижте картините към проект Пластове от монолит »

Пластове от монолит

Ако бялото е нищо –
миг безкрайна пустота
Ако целостта на светлината
е безкраен сбор от цветове

Може ли съзнанието монолитно
да съдържа пластове от светове

Пласт от спомените хранен
Път пропит от страхове
Бряг в надеждата живеещ
Свят към светлината устремен

Любомира Попова Fineluart
31.03.2007 г.
вижте Полиптих Пластове от монолит »
вижте проект Пластове от монолит »
вижте картините към проект Пластове от монолит »

Ноктюрно

Барабанени удари
по корпуса на контрабаса
отекват метално
в тръбите на органа
звука им превръща тромпетния звън
в погрешно изсвирен акорд на пиано

Пастелни щрихи
вдълбани в линолеума
очертават маслен контур
между пластовете на колажа
оттенъците им превръщат вечерната тоналност
в небрежно разтекло се петно акварел

Любомира Попова Fineluart
03.01.2007 г.

Протегни ръце към звездите

Протегни ръце към звездите
превърни се във среднощен прах
посипи се над тревата
поникни като ненужен храст

Впий се в пръстта като бурен
разхвърляй семена навсякъде около теб
обсеби със есенни листа хоризонта
стани дъга в дъждовен кръговрат

Разходи се тихо върху облак бял
излей се като дъжд по паважа
изцеди се с калта във канала
за да стигнеш чист до океана

Потъни под мъртво течение
позволи да те носи яростен щорм
до брега лазурен където отново
ще бъдеш пясък прозрачен копнеещ за звездно небе

Любомира Попова Fineluart
03.01.2007 г.

Тогава

Понякога усещаш бегло
че домът е само низ от камъни и хоросан
понякога не ти се иска
земята да е просто кал

Понякога когато пеперудите умират
неопрашили сянката на падащ лист
понякога когато ръждясало махало
не може да задвижи безжизнени стрелки

Когато капки буря могат да строшат
прозрачната обвивка на отлежало тежко вино
а мътното течение да отнесе
паяжините отнели цветовете на дъжда…

Любомира Попова Fineluart
20.01.2007 г.

Носталгично

Бордюрите настъпват ме случайно
по белите забравени лица
Лица които имала съм нявга
Лица които имам и сега

Имена – оставени сред пустошта
Очи – безпаметен апел
към вековните назъбени дървета
към отчайващата липса на небе

Любомира Попова Fineluart
01.09.2007 г.

Безумието на една мечта

Ще изпия глухия смях на нощта
впил се болезнено в нежния стон на преплетени в мрака тела
Ще избягам от шепота на бялата тъга
на която отдадох безрезервно страстта

Ще отнема очертанията на деня
търпеливо запазили беглия спомен за единствена силна ръка
Ще погубя онази измамна искра
на крещящата в мен свобода

За да измисля моя зора
където да разстеля безшумно зелената шир върху твърда земя
За да преоткрия смелостта
в безумието на една мечта

Любомира Попова Fineluart
10.04.2009 г.
вижте Безумието на една мечта – маслена картина »

Бягаш ми

Бягаш ми
в уютната тъма
със която сме обвили
недокоснати тела

Губиш се
утехо странна
там сред морски полъх непознат
в който изгрева студен
е обгърнал каменистия ни бряг

Бягайки
дано достигнеш
до оназ нетленна синева
там където бясна морска пяна
безвъзвратно заличава неизречени слова

Любомира Попова Fineluart
14.04.2009 г.
вижте Безумието на една мечта – маслена картина »

В прегръдката на лятно утро

Жадно допивам горчив полумесец
Бухал по навик ми подава ръка
поех я
не питах
не искам да знам
за разтеклата се в ниското зора

Срещнах по пътя колибри
с ненужно изпъстрени цветни пера
улових
песента му
и скрих я в кутия
при другите безоблачни неща

Пробягах в съня си млечния път
пречистих се в кристалната роса
завърнах се
и озари ме
слънчево парченце утро
процедило се през мътните стъкла

Любомира Попова Fineluart
22.04.2009 г.

Цветовете на нощта

Кърваво червено
стича се
на тежки капки…

Спуска се!
Слиза!
Пада стремглаво!

И бяга…

Впива се
в синьото,
сливат се бясно!

Както ние със теб…

Безплътни се реят,
струят във зелено,
изтръпнали…

на капки…

Любомира Попова Fineluart
09.05.2009 г.

Неаполитаново сияние

Начертах си профил от лице,
вложих златна охра за контраст.
Изрисувах ярки цветове,
вплетох смели линии във тях.

Някъде в абстрактното платно
оцветих си малка точка –
бегъл полъх от река,
пренаситен образ шепнещ с твоя глас

Жълтичка искра проблясва
във мечтана лятна нощ,
бързо в синята боя угасва,
за да остави чист копнежът в нас.

Любомира Попова Fineluart
09.05.2009 г.

Отвъд предела на условността

Под стряхата ми приюти се щъркел
изтръпнал
пожълтял със есента

Аристократично бе забравил
мистиката на юга

Смирено в снега коленичил
безмълвен
горд в протяжността

Меланхолично бе приел за своя
на заника неприкосновеността

Любомира Попова Fineluart
09.05.2009 г.

Безизразно и призрачно увисва

Безизразно и призрачно увисва
смеха – на шепота заглъхнал ек
сред облачни следи и водна пяна
сред рязък вик в безименна тълпа

Понася се над океана
наоколо – бушуващи вълни
въздигат се, нападат с яд – но спират
отразени във бензинови петна

Разстилат се на пясъка горещ
под яростните слънчеви лъчи
пронизвайки сред ехото смеха
опитват се да възродят
мълчанието на града

Любомира Попова Fineluart
15.09.2007 г.

Ще изплача дъха ти до кожа

Ще изплача дъха ти до кожа
В живеца на отворената плът
Разпилявана във вечността
На несигурна и косвена любов

Ще оборя думите отекнали далече като звън
В пространството в угасналия пламък
На онази призрачна искра
Усещана дълбоко във несигурното теб

Извън реалността на твойто време
На твоя ритъм
Твоя пулс
И моя

Любомира Попова Fineluart
11.05.2007 г.

Творение

Ако бялото платно се осмеля да приближа
ще изгоря
във пламъка на неродено впечатление

Ако белия лист с върха на перото докосна
ще ме прониже
яростта на идеята превърната в творение

Но ако на празната сцена пристъпя сама
безмълвния вик ще нахлуе
в многоликото пространство на моето превъплъщение

и ще има значение

Любомира Попова Fineluart
23.12.2006 г.

Поради липса на вафлички, Fineluart използва бисквитки. Те са част от функционалността на сайта и за да го използвате пълноценно, е необходимо да се съгласите с употребата им. Научете повече в Политика за поврителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close