Как да разбираме живописта като времево изкуство и какво е отношението на фактора време що се отнася до живопис, картини и изящно изкуство

Живописта не е времево изкуство що се отнася до развитието на самото произведение (като сюжет и действие), но факторът време е съществена част от живописта, картините и изящното изкуство. Защо? По няколко основни причини:

Първо защото за възприемането на една творба е нужно време. Не само за разглеждането й, но най-вече когато става въпрос за съзерцание. Голяма част от художествените произведения на съвременното изкуство стъпват върху естетиката на възвишеното, т.е. върху това, което не е обозримо чрез сетивата, което е извън видимия свят, което се стреми към свободата на мисълта. Това означава, че модерната живопис въплъщава в себе си абстрактни идеи, изразени чрез нефигурални, сюрреалистични форми и недействителни форми и образи. Възприемането на една такава творба изисква повече време за осмисляне.

Втори фактор, който спомага да разбираме живописта като времево изкуство е философията на художниците концептуалисти, която до голяма степен продължава да влияе върху разбирането за изкуство. Според нея произведението не е картината (творбата), а мисловната конструкция построена от съчетанието на идеята на автора и идеята на зрителя. В този случай тази конструкция се формира във времето, но същевременно е и извън-времева (но не и не-времева, което е основна характеристика на живописта и изящните изкуства). Извън-времева, защото тя остава да съществува независимо от творбата. Времева, защото нейният живот не спира с наблюдението на картината, а се развива в съзнанието и на автора и на зрителя.

Още няколко фактора за разбирането на живописта като времево изкуство

Още няколко допълнителни фактора, които спомагат за разбирането на живописта като времево изкуство и за значението на фактора време що се отнася до живопис, картини и изящно изкуство:

• Идеята съществува у художника много преди създаването на произведението, развива се по време на работа и остава след него.
• Идеята продължава да е въплътена в творбата след като тя вече е създадена.
• Идеята продължава да съществува в съзнанието на публиката, публичното пространство, епохата и следващите поколения.
• Действието и сюжетът на картината (когато има такива) са изобразени чрез статични образи, но мисълта на зрителя ги възприема именно като движение и сюжет със завръзка, кулминация и развръзка.

И накрая, но не и на последно място: Чисто сетивното възприемане на творбата също отнема време – време, което художникът разбира и чрез подбора на изразни може да насочи или предизвика. Например: общата цветова гама подсказва емоция и тази емоция влияе при възприемането на детайлите; линиите и движението могат да насочват погледа към дадена част на картината; композиционният център е първото, което привлича внимание и чак след това се разглеждат детайлите; различните способи на полагане на боята могат да насочат към определени емоции…

Всичко изброено дотук не доказва, че живописта е времево изкуство, но дава една друга гледна точка върху възприемането на изящните изкуства – във времето, в мисълта, чрез емоциите и съзнанието.