Какво е кубизъм?

Какво е кубизъм?

Разлагането на формата и синтеза на образа в кубизма и кубистичната живопис

Основната характеристика на течението в модерното изобразително изкуство, наречено кубизъм, е разлагането на формата на части, които са нарисувани сякаш са наблюдавани от различни гледни точки едновременно. Това е основано на концепцията на този стил – че очите виждат обекта от една гледна точка, но съзнанието го възприема цялостно – от всички негови страни и с всички негови отличителни белези по едно и също време.

Ето защо при кубизма обектите изглеждат като нарисувани върху плоскост, на която могат да бъдат забелязани различните гледни точки в един и същи момент.

Въпреки че в основата на кубизма стои разлагането, неговата основна концепция е синтезът – защото различните гледни точки биват събрани в един образ, в едно цяло, в единство на формата, цвета и идеята. Това, което се разлага е натурата. Това, което се създава – живописта и изкуството.

Възникване и същност на течението кубизъм

Течението кубизъм възниква в началото на 20-ти век, а негови основатели са художниците Жорж Брак и Пабло Пикасо. Други известни кубисти са Хуан Гри, Фернан Леже, Роберт Делоне, Паул Клее, Любов Попова и др. Терминът е създаден от критик на изобразителното изкуство, а именно – Луи Воксел.

Кубизмът и кубистичната живопис тръгват като отрицание на догмите на академичното изкуство, а от друга страна следват развитието на модернизма и принципите, начертани от Сезан. Подражанието бива отхвърлено, за да се даде предимство на решенията на автора и неговото право да създава. В първите кубистични картини се вплитат и мотиви от примитивното африканско изкуство.

Като цяло, цветовете са монохромни, тъй като акцентът пада върху формата. Това е и причината този стил да е толкова разпространен и в скулптурата – защото формата е водеща.

Накратко: Отговорът на въпроса Какво е кубизъм? би могъл да се сведе до: единство между разлагане на формата и синтез (що се отнася до живописта и изобразителното изкуство).