Поезия и живопис, живопис и поезия…

Поезия и живопис, живопис и поезия…

Стихотворения от Любомира Попова посветени на живописта и изобразителното изкуство, творчеството и твореца:

Бяло

на Казимир
Разлагам синьото
На жълто-съставни многоъгълници
В мълчаливия цилиндър
на избелялото “мен”

Преди бях реална в червения цвят
Сега съм абстрактен син ездач
Футуристична фигура
От 1934-та

Преди бях светлина
И бях бяла
Но сега – на белия фон
Изглеждам черна

Любомира Попова Fineluart
08.03.2007 г.
вижте Еротика – маслена картина »
вижте проект Пластове от монолит »
вижте картините към проект Пластове от монолит »

Пластове от монолит

Ако бялото е нищо –
миг безкрайна пустота
Ако целостта на светлината
е безкраен сбор от цветове

Може ли съзнанието монолитно
да съдържа пластове от светове

Пласт от спомените хранен
Път пропит от страхове
Бряг в надеждата живеещ
Свят към светлината устремен

Любомира Попова Fineluart
31.03.2007 г.
вижте Полиптих Пластове от монолит »
вижте проект Пластове от монолит »
вижте картините към проект Пластове от монолит »

Ноктюрно

Барабанени удари
по корпуса на контрабаса
отекват метално
в тръбите на органа
звука им превръща тромпетния звън
в погрешно изсвирен акорд на пиано

Пастелни щрихи
вдълбани в линолеума
очертават маслен контур
между пластовете на колажа
оттенъците им превръщат вечерната тоналност
в небрежно разтекло се петно акварел

Любомира Попова Fineluart
03.01.2007 г.
вижте Безумието на една мечта – маслена картина »

В прегръдката на лятно утро

Жадно допивам горчив полумесец
Бухал по навик ми подава ръка
поех я
не питах
не искам да знам
за разтеклата се в ниското зора

Срещнах по пътя колибри
с ненужно изпъстрени цветни пера
улових
песента му
и скрих я в кутия
при другите безоблачни неща

Пробягах в съня си млечния път
пречистих се в кристалната роса
завърнах се
и озари ме
слънчево парченце утро
процедило се през мътните стъкла

Любомира Попова Fineluart
22.04.2009 г.

Цветовете на нощта

Кърваво червено
стича се
на тежки капки…

Спуска се!
Слиза!
Пада стремглаво!

И бяга…

Впива се
в синьото,
сливат се бясно!

Както ние със теб…

Безплътни се реят,
струят във зелено,
изтръпнали…

на капки…

Любомира Попова Fineluart
09.05.2009 г.

Неаполитаново сияние

Начертах си профил от лице,
вложих златна охра за контраст.
Изрисувах ярки цветове,
вплетох смели линии във тях.

Някъде в абстрактното платно
оцветих си малка точка –
бегъл полъх от река,
пренаситен образ шепнещ с твоя глас

Жълтичка искра проблясва
във мечтана лятна нощ,
бързо в синята боя угасва,
за да остави чист копнежът в нас.

Любомира Попова Fineluart
09.05.2009 г.

Творение

Ако бялото платно се осмеля да приближа
ще изгоря
във пламъка на неродено впечатление

Ако белия лист с върха на перото докосна
ще ме прониже
яростта на идеята превърната в творение

Но ако на празната сцена пристъпя сама
безмълвния вик ще нахлуе
в многоликото пространство на моето превъплъщение

и ще има значение

Любомира Попова Fineluart
23.12.2006 г.

Коментирайте