Бели есета от Любомира Попова Fineluart

Бели есета от Любомира Попова Fineluart

Стихотворение-монолог – поезия с носталгичен привкус

Бели есета от Любомира Попова Fineluart (художник, сюрреалист) е стихотворение-монолог – поезия с носталгичен привкус, чрез която авторката успява да съблече и последната си риза, напоена с ежедневен песимизъм, за да остане чиста пред себе си, такава, каквато си е нужна, когато се опитва да бъде наистина честна пред себе си.

 

Би ли искал да узнаеш
защо момичето във мен престана да твори
Би ли искал да узнаеш
кое отново ще ме вдъхнови

Не е нужно да е муза

Трябва да е нещо в мен
Да не може да ме стресне с арогантността на злободневния си плач
Да не ме отблъсква с малодушието на безплодната тъга
И да не е разточително във Същността

Не е нужно да е нещо

Нека да е дързък образ
Който да отпива жадно свежестта на утринния дъх
Който няма нужда от пространство за да срещне пролетта
Този който ме целува явно без да разбера

Не е нужно да е някой

Нека да съм аз самата
Тази Аз която плува в промеждутъка на отреденото си време
Таз която се потапя безвъзвратно в необята на нощта
и която рее се в протяжната зора

Трябва да е онзи миг просмукващ се във делника
Когато детски спомен се явява чист пред мен
напомняйки чрез съхнещите есенни листа
че съществувам някак си реално във света

Тогава аз ще сътворя шедьовър
Но не картина
И не етюд
Не ще надраскам медна плоча зарад отражение от слънчев лъч

Бих нарисувала невидима птица със сини крила
чиято осанка пронизва непозната дори за поета тежка синева
Бих нарисувала риба с червени петна
следваща онзи безмилостен щорм който би я отвел на безлюдни места

Бих нарисувала малко момиче чиито блестящи очи не познават сълзи
И бих го завела отвъд полета нежен на синята птица
Отвъд пространството на яростни вълни
Отвъд безсмислената суета на човешките тълпи

Любомира Попова Fineluart
07.04.2009 г.