Мисли за изкуството, естетиката и красивото от философи

24 вдъхновяващи мисли за изкуството, естетиката и красивото от философи от различни епохи

• Изкуството отнема нашите неврози и комплекси. И на твореца, и на зрителя. Зигмунд Фройд
• Изкуството е нещо, което ни доставя удоволствие заради взаимоотношението между материалното и духовния смисъл. Имануел Кант
• Чрез гения се отделяме от канона и подражанието му. Той е напълно свободен и оригинален. Той стои над света на разсъдъка. Имануел Кант
• Изкуството е иронична метафора и метафорична ирония. Георг Хегел
• Красивото предизвиква непосредствено удовлетворение, а за възвишеното трябва да име първоначална база. Красивото е целесъобрзна форма без цел, доставяща безкористно, всеобщо и необходимо удоволствие. Имануел Кант
• Източник на красивото е любовта, общуването. Източник на възвишеното е ужаса, удоволствието от неудоволствието. Едмънд Бърк
• Смехът издава господство на принципа на удоволствието над принципа на реалността. Зигмунд Фройд
• Смешното изразява икономия на психическа енергия. Зигмунд Фройд
• Трагичното се отъждествява с абсурда, който се среща на всяка крачка. Материалното задушава човешкия разум. Абсурдът е плътната лепкава маса на материалното. Абсурдът е в бягството да избираш пътя си и да виниш другите за нещастията си. Жан-Пол Сартр
• Красивото е функционално. Красотата е различна от красивите предмети, както идеалът се различава от красивото. Сократ
• Има абсолютна красота, която е нефункционална, непроменлива, не доставя удоволствие. Нещата във видимия свят са красиви само когато се причисляват към идеята за ейдоса. Платон
• Сетивно-обективното се свежда до формата. Красивото е свободата в явлението. Има архитектонична красота (облик) и грация (движение). Грацията е присъща само на човека. Фридрих Шилер
• Красотата е линията в многообразието. Тя присъства в ландшафта. Уилям Хогарт.
• Красивото не може да се осмисли. То е дълбоко в нашите емоции, няма безстрастна красота. Красивото е обективизирано удоволствие, т.е. вчувстване. И обекта и субекта трябва сами по себе си да имат ред, хармония, цялостност. Важен е и патоса на дистанцията и безкористното отношение на наблюдаващия. Всеки предмет може да е красив чрез съзерцание. Джордж Сантаяна
• Класическият тип трагедия е античната. Трагичният герой нарушава своята етика. Той е носител на социалния морал. Невинен е доколкото не може да промени действителността, на е виновен, защото поема отговорност за постъпките си. Георг Хегел
• Трагичният герой е непонятен, виновен без вина. Трагичната болка е осъзната, докато трагичната тъга е непонятна. Сьорен Киркегор
• В този живот нищо не се осъществява изцяло. Той е тривиален. Дьорд Лукач
• Твърде дълго естетиката е питала за автора, това няма значение – важна е творбата му. Не авторът създава творбата, а обратното. Ролан Барт
• Смешното е грешка, грозота, порок, които не предизвикват болка и вреда. То е някаква безсмислица. Аристотел
• Трагедията задоволява дълбоките ни страсти – смъртта и секса. Проектирайки се в съответния герой, ние се освобождаваме от негативните си чувства. Зигмунд Фройд
• Истинската трагедия не е профанна и не притежава морала на зрителя. Героят извършва насилие в името на висша кауза и винаги се измъчва заради постъпката си. Зигмунд Фройд
• Смешното е в контраста между представите, смисъл в безсмислието, свързване на противоположности, редуване на недоумение и проблясък. Зигмунд Фройд
• Смехът изразява слабост. Мъдрецът не се смее, защото смехът е достойнство на лудите. Човекът хапе чрез смеха си. Шарл Бодлер
• Смешното е напрегнат момент на очакване, след който следва нищо. Имануел Кант