Естетика в изкуството и като дял от философията| Fineluart

Какво е естетика в изкуството и като дял от философията?

Естетика, Естетическо съзнание, Естетични категории, Философска наука за културата, ценностите и изкуството

Естетиката е дял от философията, занимаваща се с проблемите на изкуството и възприемането на обективната и субективна реалност. Тя е философска наука за културата, ценностите и изкуството.

Естетическото съзнание е синтез между идеално и сетивно, разум и чувства.

Естетични категории са красивото, възвишеното, трагичното, комичното. Техните определения се променят през различните епохи, но тази промяна е по-скоро развитие и обогатяване, отколкото кардинално преосмисляне.

Естетични категории – същност и определения

  • Красиво – Тъждество между смисъл и образ, идея и форма. Красивото е единство – нищо не може да се прибави или отнеме. То трябва да е обозримо.
  • Възвишено – При него идеята надвишава образа. Тя не може да бъде визуализирана. То е необозримо, извън възможностите на нашата сетивност. Според Кант то е „целесъобразна форма без цел, доставяща безкористно, всеобщо и необходимо удоволствие.“. Това означава, че е красиво независимо от функционалността му – важно е удоволствието от съзерцанието му.
  • Трагично – Тук има противопоставяне между ценности и действителност, между идеали и възможности за осъществяването им. За Хегел трагичното е когато си едновременно невинен и виновен. Според Киркегор трагичният герой е непонятен (без вина виновен). За Сартр трагичното се корени в абсурда.
  • Комично – Идеята е по-малка от образа. Смешно е нещо нищожно, което се опитва да бъде величествено. Според Кант „Смешното е напрегнат афект на очакване след който следва нищо“. Форми на комичното са:
    • Хумор – Субективна форма, съществуваща само във въображението на хумориста. Сатирата е вид хумор, който е недоброжелателен в същността си.
    • Пародия – Осмива даден обект чрез принизяването му.
    • Ирония – Уязвителен хумор, който се проявява чрез мнимо съгласие и одобрение.

Трагичното и комичното като естетически категории са вид светоусещане. При първото на фокус са чувствата и най-вече усета за трагедията в живота, защото възвишена душа се опитва да осъществи велики идеали в реалността, но никой не може да осъществи абсолюта. При второто действителността се възприема само с ума и тогава изпъква нищожността на света. Първото е универсална категория и е свързано с ценностната система, второто е обвързано и с конкретен контекст (исторически, културен, битов).

Всички тези определения за категориите на естетиката като дял от философията са породени от ценностите на съответната култура и се проектират върху възприятията за изкуството.

Ролята на изкуството и естетиката през вековете

Ролята на изкуството и естетиката през вековете се променя към все по-субективистка, като основни акценти в развитието на естетическото съзнание са:

До 18-ти век ролята на изкуството е основно подражателна. През 18 век се развиват теориите за гения – т.е. ролята на въображението. Кант пръв обявява автора за инстанция – някой който създава нещо несъществуващо благодарение на въображението си. След това започва да изразява субективни емоции, свързани с духовния свят и психологическите нагласи.

През 20-ти век има различни теории, например че изкуството може да възпитава, да развива мисленето, да обогатява общата култура. Една от тях е Теория на вчустването, според която ние проектираме собствените си душевни състояния върху обекта, започваме да го усещаме като част от себе си и изпитваме удоволствие да го съзерцаваме.

Именно през 20-ти век се заражда и рецептивната естетика – зрителят не е само пасивен наблюдател. Неговите идеи са важни, тъй като изкуството подлежи на интерпретации, а и в определени случаи той е част от създаването на творбата. Изкуството става все по-масово, адаптивно и субективно.

Реклама:

Yandex.Metrica