Картина, живопис с акварел, съчетаваща хроматичните и ахроматичните цветове
- Картината е уникат
- Размери: 21/ 29 см
- Техника: живопис с акварелни бои
- Създадена: 2014 г.
- С рамка
- Продадена
Силуети 1 е живопис с акварел, първа от серията Силуети (проект-живопис на Любомира Попова Fineluart). Картината е нарисувана с акварелни бои и съчетава хроматичните и ахроматичните цветове в една композиция, подчинена на контрастната хармония. Основната идея, въплътена тук, е начинът, по който личността се вписва в света, но и по който възприема действителността – като съвкупност между студени и топли цветове, светлини и сенки, надежди и страхове. Един и същи индивид може едновременно да е позитивен и силен, но и да таи своите страхове и отрицателни мисли. Понякога да допусне гневът да го завладее или да подчини стремежите си на градивните сили в характера си.
Изборите, които всеки от нас прави в различните етапи на живота си, са част от диалога ни със света, от начините, по които му влияем и степента, в която го оставяме да влияе на нас. Принципите, които градим и към които се стремим, са причина, но и следствие от това доколко реално присъстваме в света като същности и доколко сме отражения на собствените си илюзии.
Силуети 1 е живописна картина с акварел, която разкрива тези вътрешни борби, но и ги представя като част от симбиозата между различните особености, които притежава личността.
Цветово изграждане и композиция на Силуети 1
Цветовото изграждане на Силуети 1 е подчинено на контраста между хроматичните и ахроматичните цветове, като този контраст се подсилва от композицията, решена така, че форматът на картината визуално да се разделяна две – дясна цветна и лява черно-бяла част.
Силуетът разположен вляво излъчва позитивно настроение не само заради свежите цветове, но и заради позата, в която е нарисуван – сякаш е вперил взор напред и нагоре към хоризонтите, които може да достигне и към високите цели, при чието преследване да развие себе си и възможностите си.
Силуетът, нарисуван в в дясната част на тази живопис с акварел, е свит сякаш се бои от сивотата, от мрака или от собствените си страхове (някои от тях са реални, някои – ирационални).
Това, че са обърнати с гръб един към друг, не е заради разрив между тях и техните гледни точки, а отразява способността ни да възприемаме битието с всичките му характеристики едновременно и пълноценно.