19 цитата от Шпенглер, които ме вдъхновяват за живопис

19 цитата от Шпенглер, които ме вдъхновяват за живопис

Философските възгледи на Шпенглер като вдъхновение за мен – като живописец и като творец

Цитатите от Освалд Шпенглер не са вдъхновение за конкретна моя живопис, картина или рисунка, но философските му възгледи са вдъхновение за мен самата – като творец и като личност. А изкуството и живописта ми са резултат от сбора от преживяното, осмисленото, житейския усет, личната емоционалност, а понякога и от моментно вдъхновение.

  • “Душа” е онова, което предстои да се осъществи, “свят” е осъщественото, “живот” – осъществяването.
  • Воля и мислене в образа на душата – това са посока и протяжност, история и природа, съдба и каузалност в образа на външния свят. Волята свързва бъдещето с настоящето, мисленето свързва безпределното с тукашното.
  • Аполонична е живописта, която очертава с контури отделните тела, фаустовска – онази, която посредством светлина и сенки създава пространства: това отличава фреската на Полигнот от маслените платна на Рембранд.
  • Готическият стил се стреми, дорийският се рее. Вътрешното пространство на катедралата се възземва с първична мощ нагоре и към далечината; храмът почива във величава безметежност.
  • Ние, а не елините, не хората от зрелия Ренесанс, ценим и търсим далечините, неограничени от нищо изгледи високо в планините. Този копнеж е фаустовски. Човекът иска да е сам с необятното пространство.
  • Безкрайното пространство е идеалът, който западната душа е търсила непрестанно в обграждащия я свят.
  • Всички култури с дълбока трансцендентност, всички чийто прасимвол изисква преодоляване на привидността, изисква животът да бъде борба, а не смирено приемане на даденото, имат едно и също влечение към синьото и черното.
  • Нарекох кафявото историчен цвят. То превръща атмосферата на изобразителното пространство в знак на насочеността, на бъдещето. То заглушава езика на моментното в изображението.
  • Микеланджело иска да побере целия смисъл на човешкото съществуване в езика на видимото тяло; Леонардовите скици и чертежи сочат противното. Удивителното му сфумато е първият знак за отричане на телесните граници в името на пространството.
  • Едва тогава, със шестнадесетото столетие, в западната живопис се извършва решителната промяна. Живописта става полифонична, “живописна”, витаеща в безпределното. Цветовете стават тонове. Маслената техника става основа на едно изкуство, което иска да завладее пространството, в което чезнат нещата. Фонът като знак на безкрайното преодолява сетивно-осезаемия преден план. В картината се появява хоризонтът като голям символ на безпределното световно пространство, което включва в себе и случайно попадналите в полето на зрението неща. Тази призрачно нереална линия, в която се сливат небе и земя, въплъщение и най-могъщ символ на далечината съдържа инфинитезимален принцип принцип.
  • Само в духовността на големите градове поривът за изразяване бива надвит от порива за споделяне. Оттам възниква онова тенденциозно изкуство, което иска да поучава, убеждава и доказва възгледи, били те политически, социални или морални и срещу което после под формулата “изкуство за изкуството” отново се възправя една не толкова практика, колкото мнение, което поне си спомня първоначалното значение на художествения израз.
  • Подражанието одушевява и вдъхва живот, орнаментиката оковава и умъртвява.
  • За други хора има други истини. За мислителя са валидни или всичките или никоя.
  • Човек има характер сам по себе си, осанката съществува само по отношение на другите.
  • За мисленето решенията са верни или погрешни, за живота те са ценни или незначителни.
  • Човешката будност вече не е простото напрежение между тяло и обграждащ свят. Тя сега е живот в един обграден светлинен свят. Тялото се движи във видяното пространство. Преживяването на дълбината е могъщо нахлуване във видимите далечини, изхождащи от един светлинен център: точката, която наричаме Аз. “Аз” е светлинно понятие.
  • Всичко космическо носи белега на периодичността. То притежава такт. Всичко микрокосмично има полярност. Думата “срещу” изразява цялата му същина. То притежава напрежение.
  • Рядко се случва човек да знае в какво всъщност вярва. Девизите и ученията са винаги нещо популярно и не досягат дълбините на духовната действителност.
  • Ако едно изкуство има граници – граници на неговата станала форма душа – то те са исторически, а не технически или физиологични. Изкуството е организъм, а не система.

Вижте мои картини в галерия живопис Fineluart >>