19 цитата от Шпенглер, които ме вдъхновяват за живопис

Гняв - маслена живопис сюрреализъм

Философските възгледи на Шпенглер като вдъхновение за мен – като живописец и като творец

Цитатите от Освалд Шпенглер не са вдъхновение за конкретна моя живопис, картина или рисунка, но философските му възгледи са вдъхновение за мен самата – като творец и като личност. А изкуството и живописта ми са резултат от сбора от преживяното, осмисленото, житейския усет, личната емоционалност, а понякога и от моментно вдъхновение.

  • „Душа“ е онова, което предстои да се осъществи, „свят“ е осъщественото, „живот“ – осъществяването.
  • Воля и мислене в образа на душата – това са посока и протяжност, история и природа, съдба и каузалност в образа на външния свят. Волята свързва бъдещето с настоящето, мисленето свързва безпределното с тукашното.
  • Аполонична е живописта, която очертава с контури отделните тела, фаустовска – онази, която посредством светлина и сенки създава пространства: това отличава фреската на Полигнот от маслените платна на Рембранд.
  • Готическият стил се стреми, дорийският се рее. Вътрешното пространство на катедралата се възземва с първична мощ нагоре и към далечината; храмът почива във величава безметежност.
  • Ние, а не елините, не хората от зрелия Ренесанс, ценим и търсим далечините, неограничени от нищо изгледи високо в планините. Този копнеж е фаустовски. Човекът иска да е сам с необятното пространство.
  • Безкрайното пространство е идеалът, който западната душа е търсила непрестанно в обграждащия я свят.
  • Всички култури с дълбока трансцендентност, всички чийто прасимвол изисква преодоляване на привидността, изисква животът да бъде борба, а не смирено приемане на даденото, имат едно и също влечение към синьото и черното.
  • Нарекох кафявото историчен цвят. То превръща атмосферата на изобразителното пространство в знак на насочеността, на бъдещето. То заглушава езика на моментното в изображението.
  • Микеланджело иска да побере целия смисъл на човешкото съществуване в езика на видимото тяло; Леонардовите скици и чертежи сочат противното. Удивителното му сфумато е първият знак за отричане на телесните граници в името на пространството.
  • Едва тогава, със шестнадесетото столетие, в западната живопис се извършва решителната промяна. Живописта става полифонична, „живописна“, витаеща в безпределното. Цветовете стават тонове. Маслената техника става основа на едно изкуство, което иска да завладее пространството, в което чезнат нещата. Фонът като знак на безкрайното преодолява сетивно-осезаемия преден план. В картината се появява хоризонтът като голям символ на безпределното световно пространство, което включва в себе и случайно попадналите в полето на зрението неща. Тази призрачно нереална линия, в която се сливат небе и земя, въплъщение и най-могъщ символ на далечината съдържа инфинитезимален принцип принцип.
  • Само в духовността на големите градове поривът за изразяване бива надвит от порива за споделяне. Оттам възниква онова тенденциозно изкуство, което иска да поучава, убеждава и доказва възгледи, били те политически, социални или морални и срещу което после под формулата „изкуство за изкуството“ отново се възправя една не толкова практика, колкото мнение, което поне си спомня първоначалното значение на художествения израз.
  • Подражанието одушевява и вдъхва живот, орнаментиката оковава и умъртвява.
  • За други хора има други истини. За мислителя са валидни или всичките или никоя.
  • Човек има характер сам по себе си, осанката съществува само по отношение на другите.
  • За мисленето решенията са верни или погрешни, за живота те са ценни или незначителни.
  • Човешката будност вече не е простото напрежение между тяло и обграждащ свят. Тя сега е живот в един обграден светлинен свят. Тялото се движи във видяното пространство. Преживяването на дълбината е могъщо нахлуване във видимите далечини, изхождащи от един светлинен център: точката, която наричаме Аз. „Аз“ е светлинно понятие.
  • Всичко космическо носи белега на периодичността. То притежава такт. Всичко микрокосмично има полярност. Думата „срещу“ изразява цялата му същина. То притежава напрежение.
  • Рядко се случва човек да знае в какво всъщност вярва. Девизите и ученията са винаги нещо популярно и не досягат дълбините на духовната действителност.
  • Ако едно изкуство има граници – граници на неговата станала форма душа – то те са исторически, а не технически или физиологични. Изкуството е организъм, а не система.

Вижте мои картини в галерия живопис Fineluart >>

Поради липса на вафлички, Fineluart използва бисквитки. Те са важни функционирането на сайта. Политика за поврителност

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close

Yandex.Metrica