Палитрата на родителството и цветовете на майчината любов

Палитрата на родителството и цветовете на майчината любов

Или пълноцветната палитра на емоциите, вдъхновението и мотивацията с най-невероятните мащаби

Да си родител е една невероятна експлозия от емоции, далеч надхвърляща възможностите както на чистия разум, така и на способността за съждения.

Родителството е единствено фундамент, върху който се гради една самостоятелна личност със свой собствен път, свои цели, мечти и слабости. Палитрата на родителството съдържа както цветовете на майчината любов, така и образът на бащата – носител на нюансите, допълващи майката и децата. Семейството като фундаментална общност съдържа в себе си пълноцветната палитра на емоциите, вдъхновението и мотивацията с най-невероятните мащаби.

Да наблюдаваш и закриляш една крехка душа в този голям вълчи свят е рязка смяна на усещания между пълната увереност, че държиш всички отговори в ръце и чистият ужас, че не това са въпросите, на които ще трябва да отговаряш.

Да виждаш неподправеното удивление от най-малките неща, от всички неща, дава друга перспектива за наблюдение с лабиринт от убежни точки, но и по-мощни криле за полета ти над света. И знанието, че в този полет вече не си сам. И, че ти си възрастният. Всеки път.

Основни цветове в палитрата на родителството

… ярки, чисти, категорични, изначални… когато светът е твърде голям, а отговорите толкова далеч…

  • Жълто – цветът, който възбужда сетивата, който цеди силата стаена в душевността, който символизира лудостта като есенцията на пълноценния живот. Жълтото олицетворява онази ревност, която гори с температури по-високи от космичните енергии, дори. Онази ревност, която изпитвам към теб, не защото се страхувам да не те загубя, а защото се страхувам да не загубиш себе си някой ден, някъде по безбрежните пътища, които ти предстои да извървиш.
  • Синьо – цветът на вглъбяването, печала, копнежите, хоризонтите. В синьото откривам твоите далечини. В него са моите надежди да си устремена към тях, да ги преследваш до последно, да не потъваш в усоите на живота, да не изгаряш в пустините на съдбата и да не се отчайваш в бурите му. Да носиш вдъхновението вътре в себе си, за да съумяваш да го откриваш навсякъде около теб. Да бъдеш вдъхновението.
  • Червено – яркият символ на силата и решителността. Червеното е моята пламенна страст, която се надявам да ти предам под формата на пътеводната искра, караща кръвта ти да кипи. Страстта, с която се надявам да разпалваш своя огън, за да не се налага никога да тлееш в очакване, вместо да възпламеняваш.

Допълнителни цветове в палитрата на родителството

… когато възприятията се обогатяват, а заедно с тях и нюансите на светлината…

  • Зелено – цветът на спокойствието и равновесието. Зеленото е ехото от съзерцанието, което дарявах на себе си, когато беше мъничка и беззащитна в ръцете ми и, в същото време, толкова силна за крехката си възраст. Онази статичност, която уравновесява крайностите. Онази неподвижност, която съответства на баланса между вътрешния огън на емоциите и външното им проявление чрез мъдростта, между гордостта и дипломатичността, между бунтарството и респекта.
  • Оранжево – символизира симбиозата между топлотата и енергията. Оранжевото е цветът, чрез който искам да ти даря способността да си силна горда, без да губиш способността си за емпатия. Да си твърда и борбена, без да забравяш колко са крехки емоциите. Да притежаваш силна и груба десница, която пази способността да прегръща с безмерната нежност, на която само една жена е способна.
  • Виолетово – цветът на хладната сила, на болката и печала. Лилавото е цветът, чрез който искам да ти напомня, че болката не е нещо, от което трябва да бягаш на всяка цена. Да ти предам способността да различаваш видовете болки и да притежаваш умението да реагираш различно спрямо тях – да превъзмогваш някои и да се бориш с други, да носиш едни и да криеш втори, да бягаш от тези и да загърбваш онези.
Ахроматични цветове в палитрата на родителството

… когато започнеш да търсиш границите на света около себе си… за да ги покориш, за да ги подчиниш, за да прескочиш отвъд…

  • Бяло – цветът на пустотата и нищото, на абсолютното мълчание. Белият цвят е моят най-безценен дар към теб – да носиш в себе си онази частица пустота, която да ти “говори” философски, да те настройва към съзерцание, да ти напомня за безкрайността на този свят, да ти разкрива необятността на битието, да ти напомня, че тишината е също толкова творческа, колкото и всичко останало, стига да знаеш как да я познаваш, да я използваш и да потъваш в нея, без да се губиш безвъзвратно.
  • Черно – цветът на неподвижността, безнадеждността и мъртвото мълчание. Чрез него искам да ти разкрия необятния свят на скръбта, в който ще потъваш понякога. Искам да ти предам не неговата тежест, а умението да я носиш на раменете си без да й позволяваш да те смаже. Да я познаваш, за да се научиш да живееш с нейните проявления. Да я приемаш като част от страстта, но да не й се поддаваш напълно. Да я познаваш остатъчно добре, за да не те изненадва и да знаеш как да я побеждаваш.
И палитрата на художника…

Дарявам ти всички цветове от палитрата на родителството, с цялото богатство на техните нюанси. Дарявам ти и четката. И се надявам, че ще успея да ти вдъхна таланта да виждаш първичния рисунък на нещата, да си подбираш цветовете, да знаеш кога да оцветяваш, кога да рисуваш и как да превърнеш творбите си в шедьоври.

Дарих ти живота като бяло платно, на теб оставям да се превърнеш в художник, да го наситиш с най-тежки мазки, с най-крехки полутонове, да му придадеш патина, но никога ръжда.