Как да нарисувам слон в боа?

Как да нарисувам слон в боа?

Рисунката на слон в боа отвътре и отвън или защо е необходимо да запазим способността си да се вдъхновяваме от малките неща?

Защо един зрял човек ще си блъска главата над въпроса Как да нарисувам слон в боа? Та нали възрастните са заети, имат важна работа, бизнес срещи, изкарват пари, носят отговорност? Защо тепърва да се учи как се създава рисунка на слон в боа отвътре и отвън като това е позабравена смешка от детска книжка с картинки? Защо е необходимо да се старае да запази способността си да си вдъхновява от малките неща, вместо да мечтае за пътешествия, яхта, собствен бизнес, сигурност или възможности за развитие?

Защото творческото мислене е от първостепенно значение за развитието на критичното мислене, за начините да се решават практични задачи по нестандартен начин, за способността да се генерират идеи и да се разпознаят добрите идеи, за способността да се вдъхновяваме от очевидните и простички неща, откривайки в тях вдъхновение за мащабни проекти. А тези способности са от първостепенно значение за осигуряването на разнообразни възможности за развитие и тяхното осъществяване.

И, все пак, как точно се рисува слон в боа отвътре и отвън?

Боата се рисува с контур, очертаващ силуета на слона. Оцветява се с цвета на боата – декоративно или като живопис, по желание на автора. Прави се и скица на змията, в чието тяло линеарно се рисува самия слон. Без светлосянка – само за уточнение на неразбралите.

По същия начин се създава рисунка на действителността, която обитаваме. Тя притежава субективен контур и е оцветена по наш образ и подобие – черно-бяло или като живопис, според психиката на личността. Впоследствие, така създадената картина се облича в разумни аргументи. Без емоции – само за уточнение на неразбиращите, инакомислещите и онези лишени от въображение или емпатия.

И пак на този принцип, тези които виждат детайлите в света около себе си, успяват да родят нестандартни идеи и да изразяват прозаични мисли по нестандартен начин. Защото са автори. Артисти в живота. Художници в реалността. Живописци в битието.

Защо да не губим тренинга си да рисуваме слон в боа?

Защото чистотата на съзнанието, присъща на детството, е най-явният признак за богато въображение и творческо мислене. Защото ако си позволим една детска рисунка да предизвика усмивката в нас, денят ни ще е в пъти по-ползотворен. Защото ако възприемем изкуството като нещо повече от живопис на стената, ще видим че фантазията е стимул в живота, почивка за съзнанието и храна за подсъзнанието. Защото рисуването на слон в боа като метафора е показателно за увереността ни да бъдем себе си и да градим своите проекти, развивайки своите способности въпреки пречките и без оглед на мненията на околните.

А за неразбралите – за тях си има скици и чертежи. Защото те не могат да прозрат отвъд очевидното. А понякога и не искат.