Доберманът от третия етаж | Fineluart - галерия живопис

Доберманът от третия етаж

Доберманът от третия етаж

Доберманът от третия етаж – есе от Любомира Попова за конкурса Кой е човекът на новото време? организиран от Литературни бесилки

  • Картината е уникат
  • Размери: 21/ 29 см
  • Техника: смесена техника (принт и акрилни бои)
  • Създадена: 2015 г.
  • С рамка
  • Цена: 60 лв.


Доберманът от третия етаж е есе от Любомира Попова, публикувано за пръв път в портал за изкуство и литература Литературни бесилки като част от конкурса Кой е човекът на новото време? в категория Текст + графика. Картината е смесена техника (принт и акрилни бои) и е част от проект Кучето от южния квартал на Любомира Попова Fineluart.

– – –

Доберманът от третия етаж излизаше от дома си с бясната скорост на нетърпението и с пламенния трепет пред новите предизвикателства. Дните му преминаваха през бурния бяг на себеусъвършенстването, преследването на целите, надпреварата с времето и играта със слънчевите лъчи досами залеза. Препускаше през живота гордо, свободно, волно и целеустремено. Но не забравяше да бъде отговорен, здраво стъпил на земята, изпълнен с доброта и вяра. Целеше се нависоко, но не пропускаше стъпала в бързината. Даваше добротата си в аванс и не чакаше отплата. Можеше да хапе мощно, но не предизвикваше ситуации, които да го налагат. Не отвръщаше на ударите и не обръщаше другата буза.

Доберманът от третия етаж се прибираше с доволно изплезен език, изкачваше стълбището с достолепието на аристократ и се излягаше на дивана в хола като уморен герой след дълъг марш. Той прекарваше нощите си в усамотението на семейния уют. Беше див, категоричен, непоколебим и отривист. Нежен, чувствителен и всеотдаен. Рядко се намесваше в чужди дела като, по този начин, си навлече славата на единак. Това не му пречеше. В уединението си намираше своите занимания за достатъчно интересни, а себе си за задоволително самодостатъчен. Но не беше самотник – имаше богат социален живот, верни приятели и множество познати. Печелеше уважението на всеки, когото допуснеше в личното си пространство.

Всъщност, доберманът от третия етаж живееше на четвъртия етаж и не беше съвсем чистокръвен. Но с това прозвище беше известен в обществото и не се съпротивляваше. Дадоха му го, защото олицетворяваше онази горда осанка, с която е известна породата, тези дисциплинираност и себеотрицание, заради които е създадена породата и онзи студен остър поглед, който понякога плаши. Той нямаше нищо против. В крайна сметка всички носят маски и имат по една за всяка сфера от личния, социалния и професионалния си живот. За него бе важно да моделира маските си така, че да не скриват неговата натура, а само да подчертават определени от него черти. Да му позволяват да общува без да се разкрива ненужно. Да е наивен добряга, без да сваля гарда. Дори да е доберман без да се вписва в клишето на това понятие.

Не беше лидер, но и не следваше. Беше бунтар, но водеше „битките“ си с търпение и аргументи. Не пропускаше шанс и не насилваше нещата. Не беше асоциален или антисоциален. Не беше мизантроп или алтруист, хипстър или кокона, пътешественик и домошар…

Доберманът от третия етаж се стремеше да общува на онова искрено без задни мисли ниво, характерно за неговия вид, но позабравено от мнозина. Знаеше, че ще бъде оценен по достойнство и търсеше реализацията си рамо до рамо единствено с онези, подкрепящи неговите принципни и морални устои. Уважаваше всеки в обществото, което обитаваше, но търсеше себеподобни, пред които да не се налага да показва зъбите и маските си.

Осъзнаваше, че пъстротата на света ще се запази във всяко следващо поколение с всичките си позитиви и негативи, с всички свои прослойки, част от които злонамерени и тиранични, но се надяваше, че екипната работа чрез ценностите на либерализма ще надделее.

Вярваше, че това е човекът на новото време – самоувереният, аристократичен, справедлив, мъдър човек, който се бори честно и върви гордо, защото живее така, че да не наранява и да няма за какво да съжалява.

– – –

Доберманът от третия етаж е есе от Любомира Попова, публикувано за пръв път в портал за изкуство и литература Литературни бесилки като част от конкурса „Кой е човекът на новото време?“ (септември 2015 г.) в категория Текст + графика.

Картината е смесена техника (принт и акрилни бои) и е част от проект Кучето от южния квартал на Любомира Попова Fineluart.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Yandex.Metrica