Какво е кучето покрито с кал?

Какво е кучето покрито с кал?

Защо да прегърнем кучето покрито с кал или каква е стойността на чистотата в нас и около нас?

Кучетата, за разлика от хората, не бягат от природата с всичките й особености, по-голямата част от които липсват в условията на съвременната цивилизация. Природата, от своя страна, не е уютна, не е сигурна, не композиран пейзаж, не е пъстра живопис и не предлага комфорт. Природата просто е. Загрижеността към природата е добродетел, завръщането към природата в 21 век е парадокс, а хармонията с природата е доста разтегливо понятие, с което доста често се спекулира или се залита в удобни крайности и тези.

Но не природата е обект на тази публикация. Не е и кучето, дори. Обект на този текст е кучето покрито с кал като символ на чистотата в нас и около нас.

Това може да бъде пренесено към всеки аспект на живота ни – ежедневието, взаимоотношенията, изкуството, живописта, способността да се вдъхновяваме. Вдъхновението за съзидателност може да се използва не само от художника и поета, но и от личността по отношение на собствената му реалност. Посоката, в която развиваме себе се може да очертае бъдещото ни развитие, но и бъдещата ни деградация. И всичко зависи от нагласата, на базата на която формираме своите действия.

Тук не става въпрос за кухото повтаряне на мантри, които да донесат желан резултат в десет лесни стъпки, а за цялостно отношение към живота и “елементите” в него, както и за реакциите ни пред проблемни ситуации, несгоди или беди. Както мога да се вдъхновя от цъфналите дървета, за да създам живопис, така мога и да се подразня от тях и да ги отрежа. Същото е и със силата на духа. Мога да се тренирам да приемам фактите, за да се боря с тях, но мога и да се предам на страданието и да се понеса безучастно по течението.

Картините, които рисува един художник, живописта, която се излива изпод четките, поезията, която струи върху белотата на листа, музиката, която гали емоциите – всички тези форми на изкуството се превръщат в шедьоври, когато са истински. Когато зад тях стои искреността на автора, когато са вдъхновени от малки наглед неща, но незабележими за хора с изнурено съзнание, затънало в битовизма като единствена форма на съзнанието.

По същия начин – действията, ситуациите, думите, жестовете, които използва един човек в ежедневното общуване или при стресови ситуации могат да превърнат живота в изкуство, а не във вечна борба.

Обикновено съдим за личността по реакциите при стрес и проблеми. Това са екстремни ситуации, но далеч не изчерпват дълбочината на характера. Понякога хората не реагират адекватно и на щастието – не го виждат, не го приемат, а ако е чуждо щастие – не го искат. Тези които се предават пред проблема са слаби хора или силни личности, които се сриват. Тези, които не могат да приемат щастието пълноценно са бедни духом. Нечистите хора могат да бъдат разпознати и по малките жестове.

Чистите хора са онези, които са съумели да запазят способността си да виждат действителността и другостта без предразсъдъци, без условия и без субективни очаквания. Да общуват с тях без назидаване и без осъждане. Да приемат фактите каквито са, за да могат да реагират адекватно именно на тези факти, а не на илюзията, която са си изградили предварително за това какво би трябвало да представляват въпросните факти.

Чистите хора са автори. Автори на действията си, на емоциите си, на живота си като изкуство, на живописта като начин на изразяване, на поезията като способност за вчувстване, съавтори са на приятелствата си, творци на живота си.

Какво общо има тук кучето покрито с кал?

Доберманът от третия етаж
Доберманът от третия етаж – 60 лв.

Общото между чистотата и кучето покрито с кал е това, че чистотата се намира в нас, постига се чрез нашите действия и се предизвиква чрез нашите бездействия. Както можем да оставим кучето да се изцапа, но и да го изкъпем, така можем да позволим на себе си да затънем в празнотата на субективни критики и присъди раздадени преди процеса. Предразсъдъците са толкова по-мощни, колкото са по-безпочвени. Това е заради стремежа да се компенсира липсата на аргументи.

Всеки живее със своите страхове, болки и лишения, но е въпрос на избор доколко им се отдаваме. Дори при наистина сериозни проблеми, принципната ни гледна точка засилва духа и пречи на тоталното сриване на личността.

Животът е като монета с две страни, която постоянно се хвърля. Понякога е ези, друг път тура. Каквото и да се падне – има още една страна, просто в момента не е неин ред. Животът е постоянна промяна и никога нищо не стои на едно място – и в хубав и в лош план.

  • Ако се научим да се усмихваме, бихме могли да се радваме с чисто сърце на хубавите неща, приемайки негативите като цената, която плащаме, за да изживеем щастливите си моменти.
  • Ако се научим да не се страхуваме предварително, ще можем и да започнем да различаваме двата вида ситуации. А ако доказано нещо се обърне с главата надолу – да се съсредоточим върху начините за премахването му, а не върху самия проблем като източник на болка.
  • Ако се научим а бъдем опора (първо на себе си, а после и на хората, които обичаме) ще съумеем вместо да се вторачваме във всеки жест сам по себе си, да го приемем като част от цялото, за което си има причини, но и последствия.
  • Ако приемем, че негативите са част от живота, ще разберем, че не е нужно да се стремим към живот без негативи, а към развиването на способността да изживяваме миговете такива каквито са.
  • Ако престанем да мислим за това как страховете ни смачкват, а да си представяме как ги побеждаваме – тогава ще оставим съдбата/ случайността/ или-който-в-каквото-вярва да ни предоставя ситуации с различна наситеност на различните емоции, а самите ние да се съсредоточим върху способността си да реагираме адекватно, да правим собствен избор и да носим неговите последици.

Не е добре човек да бяга от страховете си. По-скоро е добре да се научи да живее с тях без да му пречат. Не е нужно да мислим позитивно, по-скоро да бягаме от негативизма. Добрата информираност от различни източници е ценност, но способността да се пресява информацията и да се приема само тази информация, която върши работа на конкретната личност в конкретния момент е от първостепенно значение.

Не е добре човек да бяга от кучето покрито с кал. По-здравословно е да се научи да живее с него и да знае кога да го изкъпе.

Не е добре човек да не понася другостта само защото е различна – толерантността е един от най-стойностните показатели за чистота на духа, за мъдрост, за уравновесеност и силен характер.

 

Любомира Попова Fineluart
30.04.2015 г.

 

Този текст е вдъхновен от стихотворението на френския сюрреалист Жак Превер “Толкова по-зле” и претендира единствено за истиността на индивидуалната гледна точка на автора Любомира Попова Fineluart. Стихотворението е следното:

Толкова по-зле

Жак Превер

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че…
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че…
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.