Виртуална галерия Живопис на Любомира Попова, художник

Виртуална галерия Живопис - маслени картини повлияни от стиловете сюрреализъм, кубизъм, импресионизъм, експресионизъм, абстракционизъм... Маслени картини по поръчка и живопис, създадена в порива на вдъхновението на художника.

Това, което ме вдъхновява като живописец, художник и личност е сюрреализма като начин на мислене, философията като начин на разсъждение, поезията като усет за ритмиката на Битието и многопластовата структура на Съществуването като светоусещане.

Живописта е изкуството, което изразява същността ми на художник и сюрреалист. Чрез маслената живопис разкривам в картините си Вселени от впечатления, неизказани пориви, вътрешни диалози, а чрез Виртуалната галерия Живопис

Живописта като житейска философия, като поезия, като катарзис...

Живописта е много повече от житейска философия, повече от поезия, повече от катарзис, дори. Живописта е призвание, а не избор, изкуството е вътрешна необходимост, а не изразно средство и само авторът познава сладкия унес на вдъхновението, само живописецът може да се разтвори в небитието чрез цвета, за да остави целостта си непокътната в света, за да вложи своята завършеност на върха на четката, с която дръзва да наруши монотонността на хоризонта...

... за да създава!

Защото, в същността си, изкуството е философия, устрем на вдъхновението, но и съвсем съзнателно усилие към усъвършенстване, не толкова на уменията на ръката, колкото на духа на художника, на екзистенциалните измерения на автора.

Изкуството е порив на разума, най-нежната струна в индивидуалността на твореца, то е повече от цялостта на творческата натура - то е изгарящата страст на художника, то е градивно, разрушително дори...

Живописта, от своя страна, е емоционалността, философската нотка на подсъзнателния стремеж на автора към съвършенство, пресъздаден чрез цвят.

Живописта е житейска философия за този, който се осмелява да му се отдаде, то е неповторимия изказ без думи, единствен достигащ до най-вътрешните пластове на човешката индивидуалност. А маслената картина е катарзис за художника, но и съкровено изживяване за зрителя. Един категоричен изказ на неизречени стремежи, необясними желания, неочаквани събития. Една експлозия от виртуални случки, бегъл поглед в необятни хоризонти, видими за миг човешко битие, но просъществуващи единствено в безвремието на протяжността.

Онази протяжност на небитието, която предизвиква първичния инстинктивен страх на индивида, онова небитие, от което се крием в уюта на цивилизационните удобства, онова битие, връз което градим имагинерната вечност на така абстрактното си понятие за душа.

Живописта и поезията притежават своя собствена ритмика, свое собствено звучене и отношение към реалността...

Живописта може да пресъздава натурата, но може и да се откъсне от нея, за да навлезе в дебрите на играта на съзнанието на художника с емоционалността на зрителя.

Поезията съзнателно бяга от действителността, за да се слее с ритъма на своя създател, очертавайки по този начин една друга действителност - недостижима за способностите на сетивността, но много по-осезаема чрез субективните характеристики на възприятието.