Доберманът от третия етаж | Fineluart - галерия живопис

Fineluart е виртуална #галерия с картини, #живопис, графика, рисунки и #текстове за изкуство.

Картини за продажба >>

Доберманът от третия етаж

Доберманът от третия етаж – есе от Любомира Попова за конкурса Кой е човекът на новото време? организиран от Литературни бесилки

  • Картината е уникат
  • Размери: 21/ 29 см
  • Техника: смесена техника (принт и акрилни бои)
  • Създадена: 2015 г.
  • С рамка
  • Цена: 60 лв.


Доберманът от третия етаж е есе от Любомира Попова, публикувано за пръв път в портал за изкуство и литература Литературни бесилки като част от конкурса Кой е човекът на новото време? в категория Текст + графика. Картината е смесена техника (принт и акрилни бои) и е част от проект Кучето от южния квартал на Любомира Попова Fineluart.

– – –

Доберманът от третия етаж излизаше от дома си с бясната скорост на нетърпението и с пламенния трепет пред новите предизвикателства. Дните му преминаваха през бурния бяг на себеусъвършенстването, преследването на целите, надпреварата с времето и играта със слънчевите лъчи досами залеза. Препускаше през живота гордо, свободно, волно и целеустремено. Но не забравяше да бъде отговорен, здраво стъпил на земята, изпълнен с доброта и вяра. Целеше се нависоко, но не пропускаше стъпала в бързината. Даваше добротата си в аванс и не чакаше отплата. Можеше да хапе мощно, но не предизвикваше ситуации, които да го налагат. Не отвръщаше на ударите и не обръщаше другата буза.

Доберманът от третия етаж се прибираше с доволно изплезен език, изкачваше стълбището с достолепието на аристократ и се излягаше на дивана в хола като уморен герой след дълъг марш. Той прекарваше нощите си в усамотението на семейния уют. Беше див, категоричен, непоколебим и отривист. Нежен, чувствителен и всеотдаен. Рядко се намесваше в чужди дела като, по този начин, си навлече славата на единак. Това не му пречеше. В уединението си намираше своите занимания за достатъчно интересни, а себе си за задоволително самодостатъчен. Но не беше самотник – имаше богат социален живот, верни приятели и множество познати. Печелеше уважението на всеки, когото допуснеше в личното си пространство.

Всъщност, доберманът от третия етаж живееше на четвъртия етаж и не беше съвсем чистокръвен. Но с това прозвище беше известен в обществото и не се съпротивляваше. Дадоха му го, защото олицетворяваше онази горда осанка, с която е известна породата, тези дисциплинираност и себеотрицание, заради които е създадена породата и онзи студен остър поглед, който понякога плаши. Той нямаше нищо против. В крайна сметка всички носят маски и имат по една за всяка сфера от личния, социалния и професионалния си живот. За него бе важно да моделира маските си така, че да не скриват неговата натура, а само да подчертават определени от него черти. Да му позволяват да общува без да се разкрива ненужно. Да е наивен добряга, без да сваля гарда. Дори да е доберман без да се вписва в клишето на това понятие.

Не беше лидер, но и не следваше. Беше бунтар, но водеше “битките” си с търпение и аргументи. Не пропускаше шанс и не насилваше нещата. Не беше асоциален или антисоциален. Не беше мизантроп или алтруист, хипстър или кокона, пътешественик и домошар…

Доберманът от третия етаж се стремеше да общува на онова искрено без задни мисли ниво, характерно за неговия вид, но позабравено от мнозина. Знаеше, че ще бъде оценен по достойнство и търсеше реализацията си рамо до рамо единствено с онези, подкрепящи неговите принципни и морални устои. Уважаваше всеки в обществото, което обитаваше, но търсеше себеподобни, пред които да не се налага да показва зъбите и маските си.

Осъзнаваше, че пъстротата на света ще се запази във всяко следващо поколение с всичките си позитиви и негативи, с всички свои прослойки, част от които злонамерени и тиранични, но се надяваше, че екипната работа чрез ценностите на либерализма ще надделее.

Вярваше, че това е човекът на новото време – самоувереният, аристократичен, справедлив, мъдър човек, който се бори честно и върви гордо, защото живее така, че да не наранява и да няма за какво да съжалява.

– – –

Доберманът от третия етаж е есе от Любомира Попова, публикувано за пръв път в портал за изкуство и литература Литературни бесилки като част от конкурса Кой е човекът на новото време? в категория Текст + графика.

Картината е смесена техника (принт и акрилни бои) и е част от проект Кучето от южния квартал на Любомира Попова Fineluart.

Коментирайте

Поради липса на вафлички, Fineluart използва бисквитки Повече

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close