Когато говорим за етюд, техниката на черния молив е една от най-благоприятните за пресъздаване на светлини, сенки, рефлекси и контраст между детайлност и „потъване“ на формата в пространството.
Разбира се няма правила и канони (даже експериментирането с техники, стилове и собствения стил е силно препоръчително), но все пак в тази публикация се търси отговора на основния и произтичащите от него въпроси, а именно:
- Как да нарисувам етюд с черен молив?
- Какви техники и похвати мога да използвам при създаването на рисунка с молив?
- На какво да наблегна при създаване на светлосянка, светлина, рефлекси в един етюд?
- А някакви допълнителни съвети, подсказки и идеи?
Тъй като етюдът и рисунката обикновено служат за подготовка за бъдеща картина или за упражнение на уменията на художника, голяма част от изброените похвати и съвети, се отнасят до произведенията на изкуството, като цяло.
Как да нарисувам етюд с черен молив?
Най-добре да се започне със скициране на местата на предметите, се цел да се разпредели пространството. При оформяне на композиция е важно да се мисли не само за предметите/ фигурите, но и за пространството около тях, т.е. да се гледа в позитив и в негатив.
След като са изяснени местата на предметите, големите петна (тъмни или светли) може да се пристъпи към създаване на светлосянката. Различните художници имат различен подход, но основните методи са два:
- Да се разработват различните части една след друга до пълна готовност. Недостатъкът на този метод е, че ако нещата не са преценени предварително, има опасност художникът да разбере, че е сгрешил с нещо фундаментално чак след като е завършил голям процент от творбата. Тогава или трябва да компенсира по някакъв начин, или да започне отначало.
- Да се разработва цялата рисунка едновременно – всеки детайл да е на един и същи етап. Предимството на този подход е, че обектите се „раждат“ едновременно и може да се следи цялостното развитие на етюда.
Накрая, след като всички детайли и светлосенки са завършени, се доизпипват ефекти като: отблясъци, рефлекси, хвърлени сенки, контури и т.н.
Какви техники и похвати мога да използвам при създаването на рисунка с молив?
- Да се рисува по дължината на графита, като по този начин светлосянката става е плавна и монотонна.
- Да се рисуван с върха на молива, за да създаде щрихът по-голяма материалност на предмета.
- Щрихите да се полагат по формата на предмета.
- Щрихите да се полагат кръстосано в подобна посока за всички предмети.
- Рефлекси и светлини да се „вадят“ с гума, като по този начин нарушават щриха, за да станат самостойна част от рисунката.
- Да се рисува с няколко молива – по-твърдите за светлите места, по-меките за тъмните места.
- Да се рисува само с един много мек молив (например 8В) като светлосянката се постига с разлика в натиска и наслояването на щриха.
- Използването на контури създава впечатление за плакатност – ако не търсите този ефект нарочно, по-добре не използвайте контури.
- Липсата на контури придава ефект на сливане с фона, когато това е нужно.
На какво да наблегна при създаване на светлосянка, светлина, рефлекси в един етюд?
- На първо място на композицията. Ако рисувате по натура, трябва да прецените къде точно да застанете, за да имате най-добрата гледна точка.
- На добре премисленият и убедително изграден композиционен център.
- Добре построената композиция, която е в пълна хармония със своя композиционен център, може да компенсира своите вътрешни форми, петна, линии, контури (тук не винаги става въпрос за недостатъци или пропуски – понякога зависи и от разликата между вкуса и нагласите на художника и зрителя).
- На разликата в материята на различните предмети/ елементи – тази разлика се постига с различен щрих (като посока, дебелина, натиск, пресичане и т.н.)
- На по-детайлната разработка на предния план (за сметка на задния) и на композиционния център (за сметка на всичко останало). Понякога това се подценява и обектите изглеждат в една равнина като звучене, въпреки че са поставени на различни места като перспектива. Ако този ефект не е нарочно търсен, винаги се усеща като недостатък на творбата.
- На хвърлените сенки – те създават усещането за тежест, за стъпване, за сила на осветлението – т.е. този елемент съвсем не е за пренебрегване.
Допълнителни съвети, подсказки и идеи при създаване на етюд с черен молив
- Не зацикляйте в детайли до такава степен, че да спрете да виждате цялото.
- Отдалечавайте се често, сменяйте гледната точка, ако трябва обърнете рисунката „с главата надолу“.
- Обръщането помага особено много, когато трябва да се нарисува симетрична форма.
- Почивайте между отделните етапи, за да имате време да видите етюда с „нов поглед“.
- Ако се уморите и спрете да виждате някакъв детайл, а не можете (или не искате) да спрете рисуването точно в момента, започнете да рисувате някаква друга част от творбата.
- Търсете различни ракурси. Колкото и да е добра една композиция, ако се гледа фронтално звучи доста познато и за художника, и за неговите зрители. И обратно – неочакваните гледни точки винаги предизвикват реакция.
- По-важно е да се рисува убедително, отколкото вярно. Рядко трябва да се избира между двете, но все пак, зрителят ще гледа единствено творбата и ще оценява това, което вижда непосредствено. Той няма да види модела, пейзажа, осветлението, идеята ви, вариантите, които обмисляте и т.н.
И за финал – не следвайте съвети. Учете се от тях, изпробвайте ги, тествайте, експериментирайте, но слушайте единствено художника в себе си и работете по създаването на собствен, уникален и неповторим стил.